Решение № 7118 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и две частни жалби, подадени от кмета на Община Балчик, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Манолова. Касационната жалба е срещу решение № 1079 от 12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 102/2025 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменена негова заповед № 1028/12.08.2022 г., с която е забранено движението на пешеходци и ППС от к.к. „Албена“ по посока към брегоукрепително съоръжение, пешеходна алея „Дамба“, поради активизирали се свлачищни процеси, и е осъдена Община Балчик да заплати на В. Г. В. сумата от 3 296,40 лв. за деловодните разноски. Касаторът твърди, че решението е недопустимо, поради недопустимост на жалбите срещу заповедта, като подадени при липса на правен интерес, и моли то да бъде обезсилено, а жалбите срещу административния акт да се оставят без разглеждане. Претендира присъждане на направените деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатските хонорари на процесуалните представители на оспорващите акта. Ответниците по касация В. Г. В., действащ чрез пълномощника адв. Славов, П. И. Г., действащ чрез пълномощника адвокат Владимирова, „Море 20“ ООД и „Вега технокомерс“ ООД, оспорват касационната жалба като неоснователна, в подкрепа на което излагат подробни съображения. Молят жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение – потвърдено. В. и Г. претендират и присъждане на направените разноски за производството пред настоящата инстанция. Другият касационен ответник – Оренда инвест“ ЕООД, не изразява становище. Едната от частните жалби е срещу определение № 1435 от 28.07.2025 г. на Добричкия административен съд по адм. дело № 102/2025 г., с което е допълнено решението му в частта на разноските, като е осъдена Община Балчик да заплати на П. И. Г. сумата от 1977,40 лв. за сторените разноски по делото. Частният жалбоподател твърди, че с решението си съдът е присъдил разноски и в случая не е налице хипотеза на допълване, а на изменение, каквото не е поискано от Г., и поради това е недопустимо, съответно определението трябва да бъде отменено. Ответникът по частната жалба П. И. Г., действащ чрез пълномощника адвокат Владимирова, изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея определение – потвърдено. Другата от частните жалби е срещу определение № 1498 от 05.08.2025 г. на първоинстанционния съд по същото дело, с което е изменено решението му в частта на разноските, като е осъдена Община Балчик да заплати на В. Г. В. допълнително сумата от 1020 лв., представляваща сторените деловодни разноски. Наведен е довод, че до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция не е представен списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Иска се отмяна на определението. Ответникът по тази частна жалба В. Г. В. обосновава теза, че тя е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея определение – потвърдено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частните жалби и правилност на атакуваните с тях съдебни актове. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната и частните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, за която оспорените с тях съдебни актове са неблагоприятни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. За да отмени оспорената заповед, представляваща общ административен акт, Добричкият административен съд е извел решаващ извод, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи като резултат до нейната материална незаконосъобразност, а оспорването й е направено от лица с правен интерес. Констатирал е, че производството е следвало да бъде проведено по реда на чл. 65 и следв. от АПК, което не е сторено. Посочил е, че няма публично оповестяване на откриване на производството по оповестяване на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица, чието право на участие не е било обезпечено. Обсъдил е, че в случая не е налице предвидената в чл. 73 от АПК възможност за отклонение от тези административнопроизводствени правила при издаване на общ административен акт в неотложни случаи, понеже такава неотложност не е коментирана от административния орган в мотивите на заповедта и в предхождащите я документи в хода на издаването й. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Административен съд - Добрич. Касаторът по същество не оспорва изводите на първостепенния съд за неспазена процедура при издаване на акта му, нито излага съображения за неправилност на съдебното решение, като единственото му възражение е за липса на правен интерес у оспорващите заповедта. Това възражение не се споделя. Всеки от оспорилите заповедта има имот и/или търговски обект в обсега на действието й, и достъпа им до тези имоти/обекти е ограничен. Наличието на предходни заповеди със сходно съдържание, издадени обаче при друга фактическа обстановка и с друг обхват, не изключва правният интерес на заинтересованите лица да оспорят процесната, нито освобождава издалият я е орган от задължението да спази дължимата процедура при издаването на новия общ административен акт. За да постанови определението си от 28.07.2025 г. съдът е съобразил, че е пропуснал да се произнесе по искането на Г., направено още при първото първоинстанционно разглеждане на спора, когато е представен и списък на разноските. Допълнил е решението си, като е присъдил деловодните разноски в полза на Г. съобразно представените доказателства за извършването им, и е редуцирал значимо размера на адвокатското възнаграждение, заплатено на представляващия го адвокат, предвид направеното възражение за прекомерност от процесуален представител на кмета на Община Балчик. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че в случая не се касае за допълване на решението, а за негово изменение (каквото не е поискано, а за предявяването му е нужен представяне на списък по чл. 80 от ГПК до приключване на съдебното заседание в първата инстанция), понеже съдът е присъдил разноски с решението си. Тази теза е обективно невярна. Съдът е присъдил с решението разноски в полза на В., а по своевременно направеното искане на Г. в тази насока е пропуснал да се произнесе, което обуславя правомощието му по чл. 248 от ГПК при наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за целта да допълни решението си, което е и сторил. За да постанови определението си от 05.08.2025 г. съдът е констатирал, че при присъждането на разноските в полза на В. с решението си, е допуснал грешка в пресмятането, поради което е изменил основния си съдебен акт по делото, присъждайки допълнителна сума в полза на лицето, при правилно направено аритметично изчисление. Неоснователно частният жалбоподател твърди, че В. не е представил списък на разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК, за да се породи правото му да иска изменение на решението в частта за разноските. Такъв списък е представен от лицето с молба преди откритото заседание по първоинстанционното дело, проведено на 13.05.2025 г. Грешка в пресмятането при постановяване на определението или липса на някое от другите предпоставки за изменение на решението в частта за разноските не се сочи в частната жалба. Предвид гореизложеното обжалваните решение и определения като валидни, допустими и правилни следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направените искания и доказателствата за действително направени разноски за заплащане на адвокатски хонорари за производството пред настоящата инстанция, Община Балчик следва да бъде осъдена да заплати в полза на В. В. сума в размер от 1200 евро и на П. Г. сума в размер 383,47 евро (евровата равностойност на 750 лв.). Възражението за прекомерност на разноските за адвокатските възнаграждения на ответниците в настоящото производство, направено от касатора, е хипотетично и немотивирано, и като неотговарящо на изискванията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, не обуславя редуцирането на техния размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение