Определение № 6254 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5773/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. В. Б. от гр. София, чрез пълномощника адв. Узунов, против определение № 13887 от 23.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3838/2025 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното определение. Твърди се, че неправилно административният съд е приел, че се обжалва бездействие на административен орган да издаде акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Иска се отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е прекратено като недопустимо производство по адм. дело № 3838/2025 г. по описа на Административен съд – София град. За да прекрати производството по делото съдът е приел, че доколкото жалбоподателят е сезирал административният орган с искане за започване на административно-наказателно производство и преценката за започването на такова производство е самостоятелно правомощие на компетентния орган, то отказът да се образува такова не подлежи на оспорване. Съдът приема също така, че бездействието на административния орган да състави АУАН не може да се квалифицира като искане по чл. 256, ал. 1 от АПК, поради което не подлежи на обжалване. Така постановеното определение е неправилно. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е определил предмета на спора и в този смисъл се явяват основателни наведените от частния жалбоподател доводи. От формулировката в жалбата на П. Б. относно предмета на оспорване, както и от направеното уточнение в молбата му от 22.04.2025 г., е видно, че волята на жалбоподателя е, че оспорва акт за прекратяване на производството, образувано по реда на чл. 57 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, обективиран в административен акт изх. № РСР24-ГР94-2057/5/13.03.2025 г., издаден от кмета на район „Сердика“, Столична община. От представените по делото доказателства се установява също така, че от жалбоподателя е бил съставен констативен протокол за установяване на нарушение по чл. 57, ал. 1 от ЗУЕС, с който последният е сезирал кмета на район „Средец“, Столична община, с искане за разглеждане на протокола и издаване на актове по чл. 57, ал. 4 от ЗУЕС. При тези факти неправилно административният съд приема, че жалбоподателят обжалва, съгласно и уточняващата му молба от 22.04.2025 г., бездействие на орган на администрацията да състави АУАН, което не може да се квалифицира като искане по чл. 256, ал. 1 от АПК и поради това не подлежи на обжалване. Както жалбата, така и уточняващата молба сочат на обжалване на постановен изричен акт от кмета на район „Сердика“, Столична община, в производството по реда на чл. 57 от ЗУЕС, образувано по заявление на жалбоподателя, който и именно акт следва да бъде в случая предмет на съдебен контрол, но не и бездействието на административен орган по смисъла на чл. 256, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното, съдебното определение е неправилно и следва да се отмени, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, а делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при които първоинстанционният съд следва да съобрази също така и приложимата в случая разпоредба на чл. 57, ал. 6 от ЗУЕС, която регламентира, че установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,