Определение № 10645 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9439/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в [населено място], срещу Определение № 20685/ 16.06.2025 г. по адм. дело № 6237/ 2024 г. по описа на Административен съд– София град, с което на основание чл.213а, ал.2, във вр. с чл.215,т.4 и чл.236 от АПК е оставена без разглеждане частната жалба на Г. В. К. срещу Разпореждане № 14721/ 29.04.2025г. на АССГ по същото адм. дело № 6237/ 2024 г. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Разпореждане 14721/ 29.04.2025 г., постановено по адм. дело № 6237/ 2024 г. по описа на АССГ е оставена без движение частната жалба на Г. В. К. с указание в 7- дневен срок от съобщаването частният жалбоподател да внесе по сметка на ВАС държавна такса за обжалването в размер на 30 лв. с предупреждението, че при неизпълнение на горните указания в посочения от съда срок, частната му жалба ще бъде върната. Лицето е оспорил това разпореждане. С обжалваното в настоящото производство Определение № 20685/ 16.06.2025 г. по адм. дело № 6237/ 2024 г. по описа на АССГ, административният съд е приел, че е сезиран с частна жалба срещу разпореждане, с което не се прегражда по-нататъшния ход на производството по администриране на частната жалба, доколкото разпореждането за оставяне на тази частна жалба без движение не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на актове, подлежащи на обжалване пред съд по чл.213а, ал.7 и чл.229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК. Поради това и на основание чл.213а, ал.2, вр. чл. 215, т.4 от АПК, АССГ е оставил жалба на Г. В. К. срещу Разпореждане №14721/ 29.04.2025г. на АССГ без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Правилно производството по жалбата е прекратено, като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Правото на частна/ касационна жалба е потестативно процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, което може да бъде упражнено от неговия носител, съобразно формалните изисквания. Цели се отмяната на определен съдебен акт, който решава въпрос по същество, прегражда хода на съдебното производство или изрично е посочено, че подлежи на обжалване- чл.172, чл.213а, ал.7, чл. 229, ал.1, ал.2 от АПК. В случая оспорения съдебен акт не попада в тези категории. Обосновано административният съд е констатирал, че частна жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл.215, т.4, вр. чл.236, във вр. с чл.213а, ал.7 вр. ал.2, вр. 229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК и правилно е оставил тази частна жалба без разглеждане. Съдебните определения /разпореждания, с които не се прегражда по- нататъшния ход на делото, каквото безспорно е определението/ разпореждането за оставяне на частна жалба без движение, включително и в производствата по администриране на жалби по чл.213 а от АПК, не подлежат на съдебен контрол. Този вид съдебни актове са част от процедурата, осигуряват движението на процеса и неговото законосъобразно приключване. Поради това защитата срещу тях се реализира спрямо окончателния съдебен акт, който предизвиква правни последици- чл.229 и сл. АПК. По горните съображения АССГ правилно е оставил частната жалба без разглеждане, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение