Определение № 9127 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Б. К. Г. чрез адв. Г. Шаркова против Определение № 25667/25.06.2026г., постановено по адм. д. № 12367/2025 г., по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена молбата с правно основание чл. 176а от АПК за изменение на Определение № 17680/11.05.2026 г. по същото дето в частта на разноските. Частният жалбоподател излага подробни съображения, че съдът е следвало да му присъди всички сторени по делото разноски, включително адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. Ответникът по частната жалба – Областен управител на област София, чрез процесуален представител оспорва частната жалба като неоснователна, като излага подробни съображения по наведените в нея доводи. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Делото пред АССГ е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на Областния управител на област София да извърши административна услуга по Заявление с вх. № ОА23-7664 от 21.10.2025 г. С Определение № 17680/11.05.2026 г. по адм. д. № 12367/2025 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на Б. Г. против мълчалив отказ на Областния управител на област София да извърши административна услуга по Заявление с вх. № ОА23-7664 от 21.10.2025 г., и е осъдил Областна администрация София да заплати на Г. сумата в размер на 158, 50 евро, представляваща заплатен адвокатски хонорар и държавна такса. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за изменение на определението в частта за разноските, като е приел, че молбата, подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, е допустима, но неоснователна. В мотивите е прието, че делото е с минимална фактическа и правна сложност. Определението е правилно. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и безвиновна. Тя се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В случая е установено, че административният орган е дал повод за завеждане на делото, поради което е налице основание да понесе разноски във връзка с иницииране на съдебното производство, както е приел и административният съд. Правилно съдът е определил размера на присъдените разноски за адвокатски хонорар, поради което оплакването на частния жалбоподател в този смисъл е основателно. За да е справедливо и обосновано, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да отчита обстоятелствата, характеризиращи конкретното дело, сред които са видът и количеството на осъществената в полза на страната, претендираща разноски, правна помощ, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на процеса. Съдът е отчел служебно известния на АССГ и на ВАС факт, че оспорващата е една от общо 19 жалбоподатели, които са подали идентични молби заявления за една и съща административна услуга относно един и същи имот. Всички тези лица са се легитимирали пред административния орган с един и същи документ за собственост, в който всички те са вписани и заедно в едно общо пълномощно са упълномощили адв. Шаркова да ги представлява. Вместо да обжалва всички откази, отнасящи се до едно и също искане за един и същи недвижим имот в едно съдебно производство, процесуалният представител е завел 19 отделни дела само във връзка с този имот и по всяко едно от тях е заявил адвокатски хонорар от 1000 лв. Така във връзка с отказ за извършване на една и съща услуга се претендира адвокатски хонорар в общ размер от 19000 лв, който очевидно в пъти не съответства на сложността на делото и извършените по него процесуални действия от адвоката. Действително, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 на същата разпоредба, каквото е настоящото дело, минималният размер на възнаграждението е 1 000 лв.; то обаче е дължимо в случай на реално оказано процесуално представителство в проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба, участие в открити съдебни заседания, формулиране на доказателствени искания пред съд, пледоария по съществото на спора и др. Освен това, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. 1403/2017 г. Страните по договорите за правна защита и съдействие естествено са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения, независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и целта на настоящото решение в никакъв случай не е той да бъде омаловажен. Свободната воля на страните обаче не може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски и не може да бъде основание за злоупотреба с право. При реализиране на тези отговорности, тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. Това ще гарантира принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост. В случая не се е стигнало до провеждане на открито съдебно заседание по делото, същото не се отличава с фактическа и правна сложност, а оказаната от упълномощената адв. Шаркова правна помощ и съдействие се изразява в изготвяне на първоинстанционната жалба и един брой молба, в която подробно е обосновано искането за присъждане на разноски. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,