Определение № 803 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Б., [населено място], и [фирма], [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Д. И., срещу въззивно решение №VI - 144 от 16.12.2014 г. по гр.д. №1399/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което след частична отмяна касаторите са осъдени да заплатят солидарно на В. Н. С. сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от разпространени в публичното пространство позорни твърдения за ищеца чрез излъченото по телевизия „Скат” на 01.09.2013 г. от 20 ч. предаване „От упор” с водещ Д. К. Б., а именно: „...слугата е изпълнявал строго нарежданията, които му е давала олигархията.”, „...слугата на олигархията...”, „...слугите също трябва да бъдат възнаградени. Но естествено те са възнаградени с трохи и с налагане на чадър, за да могат да безчинстват.”, както и вменяването му на връзки с представители на организациите „Ку-клукс-клан” и „А. К.”, заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е народен представител и лидер на парламентарно представена партия, както и че ответникът Д. К. Б. е бил в трудови правоотношения с ответника [фирма] и е заемал длъжността „журналист“. По предвидения в ЗРТ ред по делото е представено официално копие на излъченото на 01.09.2013 г. в 20,00 ч. по Телевизия „Скат” предаване „От упор”. Приета по делото е и СТЕ, която възпроизвежда на хартиен носител предаването и от която се установява, че водещ е бил Д. Б. и гост Г. К., а темата на предаването е била „Слуга на олигархията”, като този надпис е бил изписан в лента под кадър на фона на излъчен видозапис с изказване на ищеца В. С.. Ответникът Д. Б. е казал по време на предаването следните думи и изрази, а именно: „...слугата е изпълнявал строго нарежданията, които му е давала олигархията.”, „...слугата на олигархията...”, „...слугите също трябва да бъдат възнаградени“, „но естествено те са възнаградени с трохи и с налагане на чадър, за да могат да безчинстват”, като от контекста на цялото предаване и на конкретните части от него, в които са изречени тези изрази – с колаж с лика на ищеца, може да се направи безспорният извод, че същите са насочени и с тях е характеризирана именно личността му. По време на предаването е показана снимка на В. С. от участието му в Международна конференция в [населено място] през 2002 г., като водещият Д. Б. изрично е заявил: „На тази снимка В. С. се е снимал с лидера на „Ку-клукс-клан” Д. Д. и с още една емблематична фигура и това е А. Р.... известен с това, че има сериозни връзки с „Ал К.. И нашия симпатяга В. С. го виждате. Другите са, така, една група антисемити. И той се е снимал с тези хора.“ Ответникът Д. Б. по този начин е изложил факти без да ги подложи на проверка за истинност. Липсват доказателства, че на показаните снимки ищецът се е снимал с лидери на терористични и антисемитски организации, като изричайки тези думи в предаването „От упор“ ответникът Д. Б. е направил внушения, дал е оценки за ищеца, които са го обидили. Изречени са неблагоприятни факти за политик – председател на парламентарно представена партия и председател на парламентарна комисия към НС /към момента на излъчване на предаването/. Използваните изрази „слуга на олигархията“ и „слугата изпълнява строго нарежданията на олигархията“, „този слуга“ представляват обиди. В контекста, в който са изречени тези думи и предвид значението на думата „олигарх“ и „слуга“ се прави едно внушение, че политическата кариера на ищеца е стартирала с подкрепата на хората, чиято снимка се показва, като водещият на няколко пъти внушава, че ищецът е изпълнявал техните поръчки. Ето защо има преминаване границата на свободата на словото, прокламирано в Конституцията, и неправомерно навлизане в чужда правна сфера. Касаторът е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: при търсене на отговорност за вреди от разпространени твърдения и оценки трябва ли да се направи анализ на конкретните изявления в цялостния контекст на телевизионното предаване; трябва ли да се прави разлика между съобщаване на факти, даване на политически оценки и изразяване на мнения от една страна и обиди към конкретната личност от друга; негативните оценки, направени по политически въпроси при спазване ограниченията по чл.39, ал.2 КРБ, представляват ли противоправно действие, което е основание да се търси отговорност за деликт; трябва ли да се носи отговорност за непозволено увреждане при показването на вече публикувана снимка на лице, заемащо публична позиция, направена на обществено или частно събитие. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решение №62 от 06.03.2012 г. по гр. дело №1376/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение №484 от 09.06.2010 г. по гр. дело №1438/2009 г. на ВКС, III г.о. Ответникът по жалбата В. Н. С., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №VI - 144 от 16.12.2014 г. по гр.д. №1399/2014 г. на Бургаския окръжен съд по въпросите: трябва ли да се прави разлика между съобщаване на факти, даване на политически оценки и изразяване на мнения от една страна и обиди към конкретната личност от друга и негативните оценки, направени по политически въпроси при спазване ограниченията по чл.39, ал.2 КРБ, представляват ли противоправно действие, което е основание да се търси отговорност за деликт. Тези въпроси обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС – представените с касационната жалба решение №62 от 06.03.2012 г. по гр. дело №1376/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение №484 от 09.06.2010 г. по гр. дело №1438/2009 г. на ВКС, III г.о. Останалите повдигнати въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по тях има трайно установена съдебна практика. Според нея при търсене на отговорност за вреди от разпространени твърдения и оценки трябва да се направи анализ на конкретните изявления в цялостния контекст на телевизионното предаване и само по себе си показването на вече публикувана снимка на лице, заемащо публична позиция, направена на обществено или частно събитие, не е противоправно деяние. На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.