Определение № 255 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България срещу Определение № 18835/04.10.2024 г. по адм. дело № 3313/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено искането му за изменение на Решение № 8830/17.06.2024 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, като твърди, че съдът в определения размер на разноските е включил и внесения от „Пирин Спринг“ АД депозит в размер на 700 лева за изготвяне на съдебно-маркова експертиза (СМЕ). Излага още че АССГ не е взел под внимание направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 3000 лева. Иска отмяната му и намаляване на размера на присъдените разноски. Ответникът по частна жалба – „Девин“ ЕАД, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба, излага съображения за неоснователност на същата и иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция определение АССО е отхвърлил искането на председателя на Патентно ведомство за изменение на Решение № 8830/17.06.2024 г., постановено по адм. дело № 3313/2023г. по описа на Административен съд София-град в частта за разноските. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не е осъществена хипотезата на чл. 84, ал. 5 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), на който се е позовал ответникът в искането за изменение на решението в частта за разноските. Според съда разпоредбата на чл. 84, ал. 5 ЗМГО има предвид само доказателства, с които страната е разполагала, но не е представила в хода на административното производство. Следователно се касае за преимуществено писмени доказателства, а нови писмени доказателства в съдебното производство не са били представени. В хода на административното производство не е допустимо събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Всъщност в случая събраните гласни доказателства са свидетелски показания на лица, които са предоставили информация в административното производство под формата на декларации - единствената допустима в административното производство форма за събирането на тези сведения. Техните сведения са ценени с „ниска доказателствена стойност“ в административното производство, което е принудило жалбоподателя „Девин“ ЕАД да поиска събирането им в съдебното производство, като гласни доказателства. Отделно от това нормата на чл. 171, ал. 1, изр. 2-ро АПК предвижда възможността и съдът служебно да ги събере, ако прецени това за необходимо, както и служебно да допусне извършването на СМЕ - чл. 171, ал.2 АПК, ако изясняването на спора го налага. СМЕ не би могла да бъде поискана от страна в административното производство, тъй като Патентно ведомство (ПВ), като единствен национален държавен орган за правна закрила на обектите на индустриалната собственост (търговски марки, промишлени дизайни, патенти за изобретения, полезни модели и др.) дефинитивно разполага с експертиза да извършва анализ, за който не е достатъчна юридическата компетентност на съдията, а са необходими специални знания от други области. На следващо място АССГ е приел и че фактическите установявания на съда не са обосновани само с доказателствата, събрани в съдебното производство. АССГ е счел за неоснователно и оплакването за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и искането за намаляването му както предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседнаия-5, проявената активност на процесуалните представители на жалбоподателя и качеството на предложената защита, така и по арг. от Решение на СЕС по дело С-438/22. С тези мотиви съдът е отхвърлил искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) като неоснователно. Така постановеното определение е правилно. Настоящата инстанция намира доводите на първоинстанционния съд за правилни и в съответствие с доказателствата по делото. Неоснователно е възражението в частната жалба, че съдът в присъдените в полза на „Девин“ ЕАД разноски е включил и 700 лева депозит за изготвяне на СМЕ, платен от „Пирин Спринг“ АД. Видно от доказателствата по делото съдът е включил в определения размер на присъдените в полза на „Девин“ ЕАД съдебни разноски, единствено разноски, направени от страната, както следва: 800 лева депозит за СМЕ и ССЕ (л.506 от делото);250 лева депозит за ССЕ (л.550 от делото); 500 лева депозит за повторна СМЕ (л.582 от делото); 395,68 лева допълнителен депозит по СМЕ – повторна (л.673 от делото); 50 лева държавна такса (л.4 от делото) и 3000 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение за един адвокат (л.665, л.666 и л.667 от делото). Общият размер на присъдените на „Девин“ ЕАД разноски е определен на 4 995,68 лева, като частният жалбоподател е осъден да заплати половината от този размер – 2 497,84 лева. Следователно платеният от „Пирин Спринг“ АД депозит в размер на 700 лева за СМЕ (л.498 от делото) не е включен в присъдените в полза на „Девин“ ЕАД разноски по делото. На следващо място настоящата инстанция намира за неоснователно и необосновано възражението на частния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 3000 лева, платено от „Девин“ ЕАД. Частният жалбоподател не е изложил никакви съображения относно фактическата и правна сложност на първоинстанционното дело. Настоящият съдебен състав счита, че размерът на платеното от страна на „Девин“ ЕАД адвокатско възнаграждение отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие (брой съдебни заседания, проявената активност на процесуалните представители на страната, качеството на предложената защита), съобразен е с фактическата и правна сложност на делото и е в съответствие с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22г. Предвид изложеното оспореното съдебно определение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение