Определение № 107 от 10.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5385/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Н. Т. вх. № 283079/07.08.2023 г. срещу определение от 27.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 5361/2021 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено определение № 269160 от 25.05.2021 г. по същото дело, като е осъден А. Н. Т. да заплати на етажната собственост на [жилищен адрес][жк], [улица], представлявана от управителя Н. В. И., разноски по делото в размер на 200 лв. Софийски градски съд е посочил в определението си, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски (чл. 81 ГПК). Отговорността на страната за разноски е обусловена от изхода на делото. В случая ответникът по частната жалба е бил надлежно представляван от адвокат, който с отговора на частната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като е представил списък за разноски и договор за правна защита и съдействие. В договора за правна защита и съдействие е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. е заплатено. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като не отговаря на изискванията за мотиви; по делото не е представено решение на ОС на ЕС за извършване на претендираните и присъдени от съда разноски; Н. И. не е бил упълномощен да направи поисканите разноски; само и единствено представянето на списък по чл. 80 ГПК не е достатъчен за доказване на разноските. Не е подаден отговор по чл. 276 ГПК. Настоящият съд намира частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: С определение № 269160 от 25.05.2021 г. по ч. гр. д. № 5361/2021 г. Софийски градски съд е оставил без уважение частна жалба на А. Н. Т., подадена срещу определение № 20032637 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 14342/2020 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото. Въззивният съд не се е произнесъл по направените разноски от страна на ответника по частната жалба - етажната собственост на [жилищен адрес][жк], [улица], представлявана от управителя Н. В. И., въпреки че с отговора на жалбата такива са поискани от процесуалния представител на страната – адвокат В. Г., като е представен и договор за правна защита и съдействие от 15.04.2021 г., в който е отразено договарянето и заплащането на сума в размер на 200 лв. След сезирането му с молба по чл. 248 ГПК, подадена в законоустановения срок, Софийски градски съд е присъдил сумата от 200 лв. с обжалваното пред ВКС определение. В случая е налице хипотеза по чл. 81 ГПК, поради което страните са задължени за разноски, съобразно изхода на спора. Частният жалбоподател, предвид неоснователността на подадената от него жалба, дължи разноски на насрещната страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Искането за заплащане на разноски от страна на етажната собственост е заявено своевременно, като са представени и доказателства на действително направените разноски (договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка – т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Правно ирелевантни за отговорността му за разноски са възраженията на А. Т., че по делото не е представено решение на общото събрание на етажната собственост за направата на разноски за процесуална защита в размер на 200 лв. Визираното обстоятелство има значение единствено в отношенията между управителя на етажната собственост и общото събрание на етажната собственост. Изложеното обуславя потвърждаване на атакуваното пред ВКС определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ гражданско отделение