Определение № 4199 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4126/2022 г.
ВКС08.11.2022 г.докладчик Яна Вълдобрева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. С. В. и С. И. И., инкорпорирана в касационна жалба с вх.№ 6151/14.06.2022г., с която е поискано спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение № 142 от 03.06.2022г., постановено по въззивно търг.дело № 1341/2021г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.
Мотиви
Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Д. С. В. и С. И. И., инкорпорирана в касационна жалба с вх.№ 6151/14.06.2022г., с която е поискано спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение № 142 от 03.06.2022г., постановено по въззивно търг.дело № 1341/2021г. на Старозагорския окръжен съд. При проверка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира молбата по чл. 282, ал.2 ГПК за неоснователна по следните съображения: Молителите С. И. и Д. В. са ищци в исковото производство с правно основание чл.422 ГПК. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение № 194 от 05.07.2021г. по гр.дело № 3410/2020г.на РС-Стара Загора, и е отхвърлен искът на Д. В. и С. И. с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, предявен против ЕТ „Дени-Денка Велева-Стела Велева" да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищците сумата 6 000 лева-главница по договор за наем от 29.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020, до окончателното плащане на вземането, за което има издадена заповед за изпълнение № 997/02.07.2020г. по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 2254/2020г. по описа на РС-Стара Загора. Предвид това, в случая няма постановено осъдително въззивно решение спрямо ищците по същество, което да може да бъде предмет на искане за спиране по чл. 282, ал. 2 ГПК. Спирането по чл. 282, ал. 2 ГПК е способ за защита срещу последиците на невлезли в сила въззивни съдебни решения, които подлежат на принудително изпълнение, а такива - по изричното разпореждане на чл. 404, ал. 1 ГПК, са единствено осъдителните решения. Освен това, специално при установителния иск по чл. 422 ГПК, на изпълнение подлежи издадената заповед за изпълнение, но само след окончателното влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането (чл. 416 ГПК), което е допълнителен аргумент за това, че невлязлото в сила въззивно решение, с което се отхвърля установителния иск по чл. 422 ГПК, не подлежи на изпълнение и следователно няма как да подлежи на спиране. По изложените съображения подадената молба следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО