Определение № 32 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 14/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 - ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 169 от 09.01.2017 г. на Васил П. Т. против определение № 43 от 01.02.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 14/2016 г. на ВКС, Трето гражданско отделение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното: Частната жалба е процесуално недопустима доколкото е подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване с частна жалба. Съображенията са следните: С обжалваното определение се оставя в сила разпореждане № 180 от 01.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 7185/2014 г. на ВКС, IV – то ГО, с което е върната частна жалба вх. № 6604 от 05.06.2015 г. на Васил П. Т. против определение № 939 от 15.12.2014 г., постановено по същото дело. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК определения, постановени от състав на ВКС, подлежат на обжалване пред друг тричленен състав само в хипотезата на чл. 274, ал. 1,т. 1 ГПК, тоест когато с него за пръв път се прегражда по - нататъшното развитие на делото. В случая се обжалва определение, с което се потвърждава разпореждане за връщане на частна жалба, което не е в хипотезата на чл.274, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото е процесуално недопустима частната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение