Определение № 73 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3422/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от адв. Р. Ш., като процесуален представител на В. Д. К., с искане за допълване на определение № 60161/04.11.2021 г. по настоящото дело, в частта за разноските. Ответниците по молбата М. И. К. и Т. Т. К., не са представили отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. При произнасяне по молбата съдът съобрази следното: С определение № 60161/04.11.2021 г. е оставена без разглеждане молбата на М. И. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 278275 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 53755/2016 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между В. Д. К. и Т. Т. К., на следния недвижим имот: поземлен мот с идентификатор ***, с площ по скица от 678 кв. м., а по документ за собственост – 550 кв. м., находящ се в [населено място], район „И.“, [улица], заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 98 кв. м., при равни квоти между съделителите. Цитираното определение е било предмет на обжалване, като с определение № 27/11.02.2022 г. по ч. гр. д. № 189/2022 г. на ВКС, първо г. о., е оставена без уважение частната жалба на М. И. К.. Делото е изпратено на настоящия състав за произнасяне по молба вх. № 160/10.01.2022 г. за допълване на определението от 04.11.2021 г., в частта за разноските. В отговора на молбата за отмяна, процесуалният представител на ответницата В. К. - адв. Р. Ш., своевременно е поискал присъждане на разноски за осъществено безплатно процесуално представителство, по отношение на което искане липсва произнасяне в определението по чл. 307 ГПК. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 11.12.2020 г., съгласно който по договора не е платено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на процесуалния представител на ответницата по молбата за отмяна. Разгледано по същество искането е основателно, тъй като разноски са реално извършени, но не в претендирания размер от 14 523,90 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от посочената от адвоката сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. В случая съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото в инстанцията и това, че молбата за отмяна е била оставена без разглеждане, както и предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер за свършената работа, определя адвокатско възнаграждение на адв. Р. Ш. в размер на 300 лв., които М. К. следва да му заплати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение