Определение № 10056 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП – Бургас, подадена чрез пълномощника юрк. С. Дочев, срещу Определение № 1492/06.08.2024 г., постановено по КАНД № 368/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № СД-02-01-2300 от 18.07.2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, подадена срещу Решение № 186/27.05.2024 г., постановено по АНД № 1070/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, и производството е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, от една страна, че не са налице констатираните от съда нередовности на касационната жалба, а от друга – в съобщението, с което е връчено разпореждането с указания не бил посочен номерът на решението, което се обжалва, както и ответникът по касационната жалба. Искането е за отмяна на оспорваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – ЕТ „Н. – И. К.“, в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. С. Раднев, оспорва основателността на частната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното определение. Претендира присъждане на разноски съгласно списък. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна. На първо място, следва да се посочи, че приложимият процесуален ред спрямо процесния случай е този, предвиден в чл. 229 и сл. от АПК, а не както се сочи в частната жалба – този по чл. 237 и сл. от АПК. Това е така, тъй като се касае за редововен инстанционен съдебен контрол спрямо акт, който не е влязъл в законна сила. Второ, с Определение № 1492/06.08.2024 г., постановено по КАНД № 368/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, чиято отмяна се иска, административният съд, действащ като касационна инстанция, на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК, е оставил без разглеждане касационната жалба, подадена от административния орган срещу Решение № 186/27.05.2024 г., постановено по АНД № 1070/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че страната не е изпълнила дадените ѝ с Разпореждане № 1406/19.07.2024 г. указания. По-конкретно с разпореждането е оставена без движение касационната жалба, като е указано, че в 7-дневен срок от получаване на акта административният орган следва да представи писмено становище, в което да уточни от кого е подадена жалбата; да представи по делото препис от становището; да подпише касационната жалба в деловодството на съда или да представи по делото препис от същата, подписана от подателя ѝ, както и да завери приложените към касационната жалба преписи от потвърждение и пълномощно. Съгласно Съобщение за връчване на разпореждането (л. 18) същото е получено на 23.07.2024 г., като нередовностите не са отстранени. Определението е валидно, допустимо и правилно. Реализирането на потестативното процесуално право на касационно оспорване зависи от законовите изисквания за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки. Съгласно чл. 213а, ал. 6, т. 1 и т. 2 от АПК председателят на касационния съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението осъществяват контрол върху извършената от първоинстанционния съд проверка на редовността и допустимостта на касационната жалба или протест, като: 1. ако бъде установено неизпълнение на задълженията по ал. 1, оставят без движение касационната жалба или протест или изпращат делото на първоинстанционния съд с конкретни указания; 2. ако не са изпълнени в срок дадени указания за отстраняване на нередовности или бъде установено някое от основанията по чл. 215, касационната жалба или протестът се оставят без разглеждане с разпореждане и производството по делото се прекратява; същите правомощия има и съдът при образувано касационно производство. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че въпреки дадените с Разпореждане № 1406/19.07.2024 г. указания и редовното връчване на същото, страната не е отстранила допуснатите нередовности. Неоснователно е поддържаното твърдение, че от съдържанието на разпореждането и съобщението за връчването му не става ясно за кое дело се отнасят указанията – видно от двата документа, съдът е посочил както номера на образуваното по касационната жалба КАНД, така и входящият номер на касационната жалба съгласно описа на Административен съд – Сливен. Липсата на посочен ответник по касационната жалба, както и на оспорвано първоинстанционно решение не обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като са налице достатъчно други индивидуализиращи касационната жалба белези. Необосновано е и твърдението, че касационната жалба е била надлежно приподписана – в действителност е подписана с КЕП, но същият е невалиден, което е дало основание на съда да я счете за нередовна. С оглед изложеното, като е оставил без разглеждане касационната жалба, подадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП – Бургас, срещу Решение № 186/27.05.2024 г., постановено по АНД № 1070/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, и е прекратил производството по делото, админстративният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства – договор за правна защита и съдействие (л. 26) и фактура (л. 27), в полза на ответника по частната жалба се следват разноски в размер на 500 лв. съгласно списък по чл. 80 от ГПК (л. 28). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение