Определение № 101 от 02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 2570 от 21.03.2022 г. на „БУЛБОРГ” АД против Определение № 40 от 04.03.2022 г. по гр.д.№ 145/2022 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което не е допусната до разглеждане подадената от жалбоподателя молба с вх.№ 66574 от 31.08.2021 г. за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане от 29.01.2020 г. по изпълнително дело № 20158260400395 по описа на ЧСИ А. А.. В частната жалба се иска отмяната на обжалваното определение по съображения, че в качеството си на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело дружеството има право както да подаде жалба по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, така и да подаде молба за отмяна на постановлението за възлагане. Представя практика на ОС – Сливен в подкрепа на довода си по приложението на чл. 435, ал. 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от „БУРГОЙЛ БГ“ ООД, с който се поддържа, че частната жалба е неоснователна. Претендира разноски. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по – нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалби е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че независимо от отговора на въпроса дали е допустимо разглеждането на молба за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане, „БУЛБОРГ” АД не би бил легитимиран да подаде такава, тъй като не е страна по изпълнителните действия, насочени срещу имоти на другия длъжник - П. В. Н.. Като солидарен длъжник „БУЛБОРГ“ АД е имало възможност да извърши плащане на дълга към взискателя „БУРГОЙЛ БГ“ ЕООД и на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 1 ГПК да се суброгира в правата на удовлетворения взискател. Само в качеството на такъв взискател „БУЛБОРГ“ АД би могло да участва като страна в изпълнителните действия, насочени срещу имуществото на длъжника П. В. Н., като ги обжалва по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК (ако е участвал като наддавач в проданта) или по чл. 462 ГПК, евентуално – да иска отмяна на влязлото в сила възлагателно постановление, ако такава принципна възможност бъде приета по тълкувателно дело № 6/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Такива твърдения в случая няма, поради което „БУЛБОРГ“ АД, в качеството на солидарен длъжник на П. В. Н., не е надлежна страна, която може да упражни право да подаде молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила възлагателно постановление. Определението на ВКС, Първо г.о. е правилно. Съгласно приетото Тълкувателно решение № 6 от 20.05.2022 г. по тълк.д.№ 6/2020 г. на ВКС, ОСГТК, влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижим имот на публична продан не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Както се прие в т. 3 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, на отмяна подлежат само съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, каквито актове постановленията за възлагане не представляват. Обхватът на защитата по отношение на тях е уреден в закона – съдебен контрол по реда на обжалването съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК; след като постановлението влезе в сила, публичната продан може да се оспорва по исков ред (чл. 496, ал. 3 ГПК); трето лице, което твърди свое право на собственост върху имота - предмет на проданта, разполага с петиторна защита. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК не може да бъде универсален извънреден способ за контрол, който да се прилага по отношение на всеки съдебен акт, а в разглеждания случай дори спрямо акт, който не се постановява от съда, а от друг орган – съдебен изпълнител и не в правораздавателно производство, а в изпълнителен процес. Така даденото тълкуване налага извод, че подадената от „БУЛБОРГ“ АД молба за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане по същество, независимо от преценката дали солидарният длъжник разполага или не с легитимация да обжалва изпълнителните действия, насочени срещу имуществото на друг длъжник в изпълнителното производство. С оглед настоящото произнасяне, ответникът по частната жалба по принцип има право да му бъдат присъдени разноските за защита, но в случая не са ангажирани доказателства такива да са направени, поради което заявеното от ответника искане следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение