Решение № 5382 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2026 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от К. Ц. С., чрез адв.Терзиева срещу Решение № 187/18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 27/2026г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт №Р-04001223007571-091-001 от 15.08.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр.Велико Търново, потвърден с решение № 123 от 22.11.2024 г. на директора на дирекция ОДОП - гр.Велико Търново. С оспорения ревизионен акт на К. С. са установени задължения в общ размер на 4 911,61 лв., включващи задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021г. и 2022г. и лихви. Според изложеното от касатора, решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Основните доводи на касатора са: съдът неправилно кредитирал заключение по назначена съдебна експертиза, без да посочи защо определя вещото лице извън списъка на вещите лица към АС - гр.Монтана и дали вещото лице притежава необходимата квалификация; съдът изложил бланкетни мотиви за наличие на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред; неоснователно не са кредитирани показанията на свидетеля Б. за установяване на основанието за наредените парични преводи. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения РА, като алтернативно се иска след отмяна на решението, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се и разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директор на дирекция ОДОП гр.Велико Търново, чрез юрисконсулт Василева в представен по делото отговор по касационната жалба я оспорва и намира, че е неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 404,43 евро за настоящата касационна инстанция. Върховен административен съд, състав на първо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и същото подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторно обжалване пред Административен съд - Монтана е бил ревизионен акт № Р-04001223007571-091-001 от 15.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение №123/22.11.2024 г., с който на К. Ц. С. са определени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 1 748,77 лв. и лихви в размер на 489,07 лв. и за 2022 г. – 2 278,38 лв. и лихви в размер на 395,39 лв. или общо в размер на 4911,61 лв. По делото не е било спорно, че К. С. е местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 ЗДДФЛ и за двете процесни години. В хода на ревизията е установено, че не е имал доходи от трудова дейност и не е декларирал приход като самоосигуряващо се лице. За да бъде проведена ревизията по особения ред на чл.122, ал.1 ДОПК, органите по приходите са направили съпоставка на получените доходи и финансиранията на К. С. и извършените от него разходи, при която е прието за 2021 г. и 2022 г. превишение на разходите над приходите, както и получени доходи по банкови сметки с неустановен произход, които съставляват доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Обосновани са основания за порвеждане на ревизията оп чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. При определяне на основата за облагане, органите по приходите са приели наличност в размер на 5 000 лв. за началото на данъчния период и е признато дарение в размер на 15 000 лв. от майката на ревизираното лице – Е. С., което е отразено като приход за три различни години, тъй като не е установено кога и как са предоставени средствата. Не са признати заеми от М. Б. в размер на 25 000 лева и Р. И. в размер на 15 000 лева, поради липса на доказателства за предаване на сумите. По отношение на получените по банкова сметка суми от С. Я. в размер на 1 600 лева и от К. М. в размер на 14 000 лева, органите по приходите са приели, че при липса на доказателства относно основанието за постъпилите суми, същите представляват недекларирани доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и също подлежат на облагане. За да отхвърли жалбата срещу издадения РА, Административен съд - Монтана е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. След като е възпроизвел установената в хода на административното производство фактическа обстановка по извършената ревизия, констатациите на органите по приходите и правните им изводи, след което е изложил съображенията си по същество на спора. От доказателствата по делото и назначената съдебно-счетоводна експертиза, кореспондираща със събраните по делото доказателства, съдът приел за установено съществено превишение на размера на разходите над декларираните /получените доходи и финансирания през ревизираните 2021 г. и 2022 г., както и че не е доказан произходът на част от изразходваните парични средства. АС – Монтана е допуснал разпит на водения от жалбоподателя свидетел М. Б., който дава показания, че през 2022г. негов познат - К. М. изпратил по банкова сметка на К. С. някаква сума между 13 000 и 15 000 лева с уговорка за връщането и, както и че в този период М. работил като шофьор и вземал по 400 паунда на ден. Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетеля М. Б., но приел, че поради неконкретността им и факта, че не се подкрепят от други доказателства, не оборват констатациите на органите по приходите за наличие на недекларирани, облагаеми доходи с неустановен произход. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводстевните правила и нарушение на материалния закон Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК в изпълнение на решение № 275/13.01.2026 г. по адм. д. № 10915/2025 г. на Върховен административен съд, осмо отделение, с което е отменено решение №888 от 24.09.2025 г., постановено по адм. д. №526 по описа на Административен съд - Монтана за 2024 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С отменителното решение са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да изпълни процесуалните си задължения, като обсъди всички приобщени по делото по надлежния ред писмени и гласни доказателства, да постанови съдебен акт по същество на спора, като изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни между страните въпроси - налице ли е основание да се премине към ревизия по особения ред, кои предпоставки са установени от органите по приходите, как са формирани задълженията и правилно ли е определен техният размер. Дадените указания са изпълнени и съдебния акт съдържа мотиви по всички спорни въпроси. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно кредитирал заключение по назначена съдебна експертиза, без да посочи защо определя вещо лице извън списъка на вещите лица към АС - гр.Монтана и дали вещото лице притежава необходимата квалификация. Както е посочено и в отменителното решение на първата касационна инстанция, съдът разполага с възможност да назначи вещо лице дори извън списъците на експертите, стига това да е необходимо за нуждите на производството и да е установена компетентността на експерта. Настоящата инстанция счита, че ССчЕ изобщо не е била необходима за нуждите на производството, защото в хода на съдебното производство, жалбоподателя не е оспорвал приходната и разходната част на паричните потоци и не е ангажирал доказателства в тези връзка, а и поставените въпроси са правни и не изискват специални знания. С жалбата до първоинстанционния съд са изложени възражения сами срещу констатациите на органите по приходи за получени доходи с неустановен произход в размер на 14 000 лева по банков превод от К. М. с твърдения, че основанието на банковия превод е устен договор за заем. За да осигури възможност на жалбоподателя да докаже твърденията си и съобразно указанията на касационната инстанция, АС – Монтана е допуснал до разпит водения от жалбоподателя свидетел М. Б.. В съдебния акт тези показания са обсъдени и обосновано е прието, че не са конкретни и въз основа на тях не се доказва основание за получаване на дохода, което изключва облагането му. При действието на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. Или следва да се приеме, че с постъпването на посочените парични средства в патримониума на ревизирания субект е увеличено именно неговото имущество и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, който доход се квалифицира като такъв по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, участва при формиране на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. При това положение изцяло в тежест на ревизираното лице и по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. и с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК, но и съобразно правилото на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, е било да установи в условията на пълно доказване факта, че така получения доход е необлагаем по смисъла на ЗДДФЛ, за да бъде изключен от формираната по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Следва да се посочи, че „в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.” Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя, това важи в случаи като процесния, в които преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1 ДОПК обстоятелства. С оглед изложеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА във връзка с установените допълнителни задължения за данък по чл.17 от ЗДДФЛ, Административен съд – Монтана е постановил правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, предвид изхода от касационния контрол. Основателна е своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на дължимото се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. На основание чл. 161 от ДОПК К. Ц. С. следва да бъде осъден да заплати на НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) сумата от 404 евро, разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Размерът е изчислен на основание чл. 7, ал. 2, т. 25 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение