Определение № 1938 от 09.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 631/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от К. Г. П. и Е. П. Д. - конституирани като правоприемници на починалия в хода на съдебното производство ищец П. Д. П. срещу решение № 426 от 05.12.2023г. по в.т.д.№ 157/2022г. на Апелативен съд П.. Възззивният съд е отменил решението по т.д.№ 551/2021г. на Окръжен съд Пловдив за уважаване на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявен срещу ЗАД „Армеец“ АД, (в размер на по 2 500 лв. за всяка една от ищците - обезщетение за неимуществени вреди за причинени увреждания на П. от пътно произшествие от 30.09.2018г., при приет равен принос на пострадалия за настъпване на вредите) и е отхвърлил тази част на предявената претенция. Предмет на касационната жалба е и въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 60 000лв. С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение в неговата цялост и уважаване на предявения иск в лицето на наследниците на ищеца - съпруга и дъщеря чрез присъждането на обезщетение от по 30 000лв. на всяка, със законните последици. Оспорва се правилността на извода на състава на апелативния съд, че пътното произшествие не е причинено противоправно от водача на лекия автомобил „Ситроен“ рег. [рег.номер на МПС] К. К., който е блъснал пресичащия пешеходец П. П. и му е причинил телесни увреждания. Касаторите възразяват срещу извода, че водачът е действал в условията на чл.15 НК и неговото деяние е случайно. Считат, че неоснователно е пренебрегнато заключението на приетите по делото заключения на автоексперти, включително и това, изслушано пред апелативния съд, които са установили, че в момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно, той е бил извън опасната зона за спиране на лекия автомобил. Поддържат, че когато пострадалият е започнал пресичането, водачът е имал възможност да избегне удара, ако задейства спирачната система, но неговата закъсняла реакция е довела до сблъсък с пешеходеца. Изложени са съображения, че от момента на навлизане на пътното платно П. е бил видимо препятствие и опасност за движението, която водачът е бил длъжен да съобрази. Изложени са и подробни съображения в подкрепа на доказаност на размера на претендираното обезщетение за причинените на пострадалия вреди - счупване на ребро и на двете пищялни кости, както и доводи за отсъствие на причинна връзка между противоправни действия на пешеходеца и настъпването на пътното произшествие, чрез които се оспорва приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/„Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали приема експертното заключение, следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?” Твърди се, че произнасянето в обжалваното решение е в противоречие с цитирана практика на ВКС, тъй като апелативният съд не е изложил такива мотиви. Апелативният съд приел, че частта от експертизата, която не следва да бъде кредитирана, е в противоречие с други събрани доказателства, но не обосновал защо счита, че с тези доказателства се установява правно значим факт. 2/ „ Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, излагайки за това мотиви, допустимо ли е въззивната инстанция да постановява решението си въз основа на предположения, т.е. решението е необосновано - без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото “. Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предложение последно ГПК. Посочва се, че за да постанови решението си апелативният съд е мотивирал становището си за наличие на хипотезата на случайно събитие, с отсъствие на „житейска или формална логика да ce приеме, че водачът на лекия автомобил е забелязал пешеходеца преди този момент...“ Касаторите считат, че недопустимо и неправилно съдът е заместил изводите на вещите лица с предположения, които са изключително субективни, тъй като възприетата логика може да обоснове коренно различни изводи. Поддържат, че единствено житейска или формална логика, подкрепена от заключението на вещите лица, може да послужи за формиране на извод, че пешеходецът не е бил видимо препятствие. 3/ При същата допълнителна предпоставка, обоснована с цитирани актове по чл.290 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?" Според касаторите, за да приеме, че пешеходецът П. не е бил видимо препятствие, съдът е кредитирал „косвени доказателства - пътна обстановка, време от денонощието, посока на движение и облекло“, от които не може да се изведе несъмнен извод, че водачът не е имал възможност да го забележи, които данни са дали основание на експертизата при съответните технически измервания, да обоснове извод в обратна насока. В писмен отговор „ЗАД „Армеец“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете насрещни страни по спора - конституираните правоприемници са обжалвали първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на претенцията на наследодателя си, а застрахователното дружество е поддържало искане за цялостното отхвърляне на иска поради наличие на случайно деяние. По делото е безспорно установено, че от пътното произшествие на ищеца са причинени фрактура на 9-то ребро в ляво, пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост, счупване на външно плато на голямопищялна кост и фрактура на горната част на малкия пищял, които увреждания са предизвикали умерени и на моменти значителни болки и страдания, затихнали в хода на оздравителния процес, продължил 2-3 месеца. Няма спор, че настъпилата през 2020г. смърт на ищеца не е в причинна връзка с уврежданията от транспортната злополука. Въз основа на заключенията на изслушаните комплексни експертизи (първоначална и повторна, приета пред въззивната инстанция) е установен механизмът на пътното произшествие - около 19.34 часа на 30.09.2018г. в [населено място] л.а. Ситроен, управляван от К. К., се движел в посока от юг на север по [улица](която е с една лента за движение в посока) в зоната на кръстовище с ул. П. С.“ със скорост около 40 км./ч. - технически съобразена с дължината на осветената зона пред автомобила. В насрещната пътна лента също е имало интензивно движение, трафикът като цяло е бил натоварен, валяло е дъжд, видимостта е била намалена, автомобилите са се движили на изкуствена светлина, в колона. Седемдесет и три годишният пешеходец П. е излязъл от коридора на насрещно движещи се автомобили, преминал е между тях и е продължил пресичането отляво на дясно (от запад на изток) спрямо посоката на движение на л.а. „Ситроен“. Ударът е настъпил в лентата за движение и в предната част на лекия автомобил, към момент към който се е движил с около 11 км./ч., но аварийното спиране не е предотвратило сблъсъка. Безспорно е, че пресичането е предприето на необозначено място (в зоната на кръстовището няма пешеходна пътека, светофар, подлез или надлез). Вещите лица са приели, че в момента на навлизане на пешеходеца в насрещната лента за движение, водачът на л.а. „Ситроен“ е имал техническа възможност да го забележи и към този момент пресичащият е бил извън опасната зона за спиране на автомобила. По делото не е установено какви са били моторните превозни средства в насрещната лента, но вещите лица са приели, че пешеходецът е по-висок от леките автомобили, съответно видим за водача К., когато е пресичал лентата на насрещно движещите се. Безспорно е, че пешеходецът е бил с тъмни дрехи и е употребил алкохол 1.96%, - алкохолно опиянение, определено от медицинската експертиза като средна степен с характеристики нарушаване на възприятията, забавяне на движенията и реакциите. След приемане на заключението на повторната експертиза пред въззивната инстанция е изслушан свидетелят очевидец Д. П.. Свидетелят установява, че е видял „видимо пиян човек“ да тръгва между колите да пресича и го ударила кола, която не карала бързо. Пресичал по диагонал улицата, по диагонал преминал и цялото кръстовище, движел се между колите, а и в двете посоки движението било натоварено. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че не е налице противоправно поведение и вина на водача на лекия автомобил за настъпилото ПТП. При обсъждане на разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП (водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразят с конкретните пътни условия, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие) е счетено, че в конкретния случай внезапното излизане на П. на пътното платно не може да бъде определено като видимо препятствие с оглед установената пътна обстановка - тъмно, мокро време, интензивен пътен трафик в двете ленти и обстоятелството, че пешеходецът е бил облечен с тъмни дрехи. Съставът на апелативния съд е изложил съображения, че не следва да се кредитира като необосновано заключението на повторната комплексна експертиза, в частта, с която като една от причините за настъпилото ПТП, е посочено поведението на управляващия лекия автомобил, обосновано от експертите с извода, че пешеходецът е бил видимо препяствие, което е следвало да се съобрази от водача. Въззивната инстанция е изложила, че тази част от заключението е опровергано от събраните по делото други доказателства. Мотивирано е, че механизмът на пътното произшествие сочи на случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК, какъвто извод е възприет в Постановлението на РП П. за прекратяване на наказателното производство срещу водача К. К., образувано за престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“, предложение второ във вр. с чл.342,ал.1, предл. трето НК. При формиране на своето становище за приложение на разпоредбата на чл.15 НК, въззиввият съд се е основал и на разясненията, дадени в т.5, б. б на Тълкувателно решение № 106/30.10.1983г. по н.д. № 90/1982г. на ОСНК на ВС, съгласно които, водач на МПС не носи наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на автомобила бъде увредено лицето, което е създало опасността. Обосновал е, че в конкретния случай от данните, съдържащи се в приетата автотехническа експертиза е видно, че в момента на реакцията на водача на лекия автомобил „Ситроен“, мястото на удара е попадало в опасната му зона при движение с установената и разрешена скорост от 40 km/h, а няма данни, нито житейска или формална логика да се приеме, че водачът на лекия автомобил е забелязал пешеходеца преди този момент при зачитане на установените факти - предприето по диагонал пресичане, резултат от алкохолното му повлияване, което е било видимо и установената пътно климатичната обстановка. Съставът на апелативния съд е позовал и на разясненията в т.6 на ТР № 28 от 28.11.1984г. по н.д. № 10/1984г. на ОСНК на ВС - началният момент на възникване на опасността е не субективното възприятие, а обективната възможност за възприемане като опасност, с която за водача се поражда задължението да предприеме мерки за безопасност, в т.ч. и намаляване на скоростта и спиране. Анализирал е, че в конкретния случай опасността за движението не може да бъде приета за обективно налична преди настъпване на сблъсъка, предвид поведението на пешеходеца - навлизане на пътното платно по диагонал и предприемане на пресичането му между движещи се коли. Възприето е, че с тези свои действия пешеходецът е нарушил разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 114 ЗДвП и е станал единствена причина за настъпване на произшествието като е поставил себе се в рискова пътна ситуация, която обективно е имал възможност да избегне. При извода за неустановеност на противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ е счетен за неоснователен. Настоящият състав счита, че неоснователността на искането за допускане на обжалването по първите два въпроса пряко произтича от обстоятелството, че определянето на началния момент, в който възниква опасността за движението по смисъла на чл. 20,ал.2, изр. второ ЗДвП, е предмет на правна преценка от компетентност на съда. В обема на правораздавателната власт на решаващия съд в конкретния случай е изводът от кой момент пешеходецът е бил обективно възможно видимо за водача К. препятствие, дали това е моментът на навлизането му в насрещното платно. Задачата на автотехническата експертиза е да посочи местонахождението на участниците в транспортната злополука, отстояние, скорост на придвижване, време за реакция, спирачен път при определена скорост, които са технически показатели, за определянето на които се изискват специални знания и въз основа на тях определи в кои случаи участникът попада в опасната зона за спиране на моторното превозно средство. Въз основа на тези технически показатели и съобразно своята преценка за момента, в който действията на пешеходеца съставляват видимо препятствие за безопасността за движение, съдът ще изгради и своите правни изводи за противоправността на поведението на водача за настъпилия вредоносен резултат. Правният извод за момента на възникване на опасността ще обуслови и правната преценка за дължимото поведение на водача. Въпросът за предвидимостта от настъпването на опасността за движение също е правен въпрос. Въззивната инстанция уместно се е позовала на т.6 на ТР №28/ 28.22.1984г. на ОСНК на ВКС, за да изгради своите изводи за момента на възникване на опасността и дължимото поведение на водача на лекия автомобил. Не съответства на правните аргументи на въззивната инстанция съдържащата се в първите два въпроса теза за немотивираност на преценката и изводите дали наследодателят на касаторите е бил видимо препятствие от посочения в експертизата момент, което водачът на лекия автомобил е следвало да предвиди. При защитната си позиция, че пешеходецът е видима за водача опасност от момента на навлизане в пътното платно касаторите игнорират показанията на разпитания след приемане на заключението на експертизата свидетел-очевидец, които са кредитирани от съда. Показанията дават сведение за придвижване на пешеходеца по диагонал, между автомобилите, което е дало основание на решаващия състав да изгради своите самостоятелни и почиващи на обективно установените по спора факти правни изводи. Както се посочи по делото не е установен видът на пътните превозни средства, движещи се в насрещната лента, покрай които е преминал пешеходецът, за да достигне в лентата на движение на лекия автомобил „Ситроен“, поради които изводът на експертите, че пресичащият е могъл да бъде забелязан от водача, не почива на обективно установени факти, още повече при посочения от свидетеля Д. П. начин на преминаване през кръстовището. Не съответства на трайноустановената съдебна практика по приложението на чл.20,ал.2 ЗДвП третият въпрос, който е поставен в аспекта, че „косвени доказателства“, имащи отношение преценката за наличие на видимо препятствие, създаващо опасност за движението, са пътна обстановка, време от денонощието, посока на движение и облекло. Според касаторите това са косвени доказателства, чрез които не може да бъде проведено пълно доказване на релевантните за противоправното поведение на водача факти. Посочените в чл.20,ал.2 ЗДвП са примерно и неизчерпателно изброени фактори на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразената скорост на движение - ТР №28/1984г. на ОСНК на ВС. Това не са косвени доказателства, а обективни дадености, които се отразяват на конкретната пътните условия и ситуации. При формулирането на третия въпрос касаторите отново не държат сметка, че като релевантни за механизма на конкретното произшествие са отчетени и безспорно установеното видимо алкохолно опиянение на пешеходеца и диагонално предприетото от насрещния тротоар пресичане между автомобилите в тъмната част на деня, при валеж, затруднена видимост и интензивен трафик в двете посоки. Именно при преценката на тези обстоятелства въззивната инстанция е приложила разпоредбата на чл.15 НК, която съгласно ТР №28/1984г. на ОСНК на ВС, намира приложение и за случаите по чл.20,ал.2 ЗДвП. При този изход на производството касаторите следва да заплатят на насрещната страна поисканите разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт - сумата 100лв. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение