Решение № 7637 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8697/2015 г.

Решение № 7637 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8697/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП и на Н. С. Н. от гр. Димитровград против решение № 900/08.05.2015 г. по адм. д. № 3034/2013 г. на Административен съд Пловдив. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП е обжалвано решението в частта, с която е отменен РА № 261301285/03.06.201Зг., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 906/27.08.201Зг. на заместник директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ при ЦУ на НАП - Пловдив, за допълнително установени задължения за ЗОВ, както следва: вноски за ДОО 2007 г. - 2008 г. - 4 992,77 лв. и лихви - 5 037,32 лв.; вноски за здравно осигуряване 2007 г. - 2008 г. - 1 356,27 лв. и лихви - 750,98 лв. Изложени са доводи за неправилност, необоснованост на решението и постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му в тази част и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., изм. и доп. ДВ, бр. 28 от 28.03.014 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С касационната жалба, подадена от Н. С. Н. от гр. Димитровград, чрез адв. Хаджиева решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № 261301285/03.06.201Зг., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 906/27.08.2013 г. на заместник директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив за установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 2 954,86 лв., ведно с прилежащите лихви - 1 629,52 лв. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон, иска се отмяната му и присъждане на сторените разноски. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби на ДД"ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП и на Н. С. Н. от гр. Димитровград са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА за установени на Н. С. Н. данъчни задължения за 2007 г. и 2008 г. по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 2 954,86 лв. и лихви 1 629,52 лв., определени по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 ДОПК и допълнително установени задължения за ЗОВ, както следва: вноски за ДОО 2007 г. - 2008 г. - 4 992,77 лв. и лихви - 5 037,32 лв.; вноски за здравно осигуряване 2007 г. и 2008 г. - 1 356,27 лв. и лихви - 750,98 лв. При установено наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, с оглед изискванията на чл. 124, ал. 1 ДОПК е връчено уведомление, че поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК основата за облагане за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е анализирал спорните въпроси и е възприел за правилни изводите на ревизиращия орган за непризнаването на сумата в размер на 35 598,67 лв. към началното салдо за 01.01.2007 г., посочена като получена от доходи от работа в Германия, получени средства от родителите и лични спестявания. Посочил е още, че лицето в ревизирания период е осъществил множество пътувания в чужбина, декларирал износ на валута, след което не е посочвал пред митническите органи внос на такава. Обстойно е обсъдил предоставените парични средства от лица и дадените заеми, като е подкрепил изложението си с позоваване на Законът за задълженията и договорите. Посочил е, че по делото не са представени доказателства за придобиването, съществуването и предаването на сумите по договорите за заем (дъщеря и зет на РЛ) и от останалите физически лица превеждали суми по банковата сметка на Н. Решаващият състав е намерил за неправилно определянето на задължения за ЗОВ, както следва: вноски за ДОО 2007 г. - 2008 г. - 4 992,77 лв. и лихви - 5 037,32 лв.; вноски за здравно осигуряване 2007 г. - 2008 г. - 1 356,27 лв. и лихви - 750,98 лв. Позовавайки се на практика на ВАС съдът е приел, че нормата на чл. 124а от ДОПК не може да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителен период преди влизането й в сила и е отменил РА в посочената част. В останалата обжалвана част, жалбата на Н. С. Н. е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението е правилно. По касационната жалба на ДД "ОДОП": Настоящият касационен състав споделя довода на първоинстанционния съд, че задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и 3О и съответните лихви за 2007 г. и 2008 г. са незаконосъобразно определени. Съдът правилно е мотивирал отменителната част на решението си като е приел, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК не може да бъде прилагана при определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителен период преди влизането й в сила. Същата е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В същият смисъл е тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, съгласно което: "Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г." Предвид изложеното настоящият състав намира оспорваното решение за правилно в тази му част, поради което касационната жалба на ДД"ОДОП" е неоснователна. По касационната жалба на Н. С. Н.: Законосъобразно за процесните данъчни периоди, от страна на органа по приходите ревизията е извършена при особени случаи - чл. 122 от ДОПК, като данъчната основа за облагане на лицето с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът при задълбочен анализ на всички ангажирани доказателства е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, в резултат на което е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, направени в хода на оспорване на РА за получени парични суми и заеми съответно от майката на неговата съпруга, от дъщеря му и зет му и от други физически лица. Констатациите на органа по приходите не са били оборени и с ангажираните писмени, гласни доказателства - свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователни са възраженията на касатора - ревизирано лице по отношение на непризнаването на заеми и превежданите суми от физически лица от страна на административния орган и съда. Правилно административният съд е приел, че липсват убедителни доказателства относно произхода на средствата на всяко едно от лицата, предавали сумите. Настоящата инстанция намира, че получаването на заем на стойност над 5 000 лв. задължително следва да се доказва с писмени доказателства, като достатъчно такива в случая не са установени в хода на административното и съдебно производство. Възражението на касатора във връзка с изнасянето на парични средства извън граница се явява необосновано. При декларирането на валута при излизане от страната, РЛ обявява пред митническите власти сумата, с което разполага при напускане на територията на Р България. В случай, че са налице средства и при прибирането му в страната, сумата която се внася също следва да бъде посочена, при непосочване се презюмира нейното разходване извън пределите на Р България. Ето защо същите са дали отражение в разходната част на паричния поток на лицето, не и в приходната такава. Установено е от ревизиращите органи, че лицето е на трудов договор като охрана в предприятието на ЕТ "Антоанета Недкова" - негова съпруга, а в същото време има пътувания, както следва: за 2006 г. - 24 бр. пътувания до Турция и Китай, за 2007 г. - 42 бр. пътувания до Турция, Чехия и Китай, за 2008 г. - 24 бр. пътувания до Турция, Румъния и Китай, които са факти, потвърждаващи основанието, на което е извършена ревизията и е определена данъчната основа по чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК и е установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ. В хода на съдебното оспорване е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, която не е кредитирана от съда, тъй като вещото лице е работило по задачи и изходни даннни, които съдът не е счел за релевантни при определяне на паричните потоци и началното салдо на жалбоподателя. Настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил доводите на ревизираното лице за получени суми. Доводите в касационната жалба за неправилна оценка на доказателствата по делото относно посочените суми, са неоснователни и недоказани. Доколкото в касационната жалба се поддържат първоначалните твърдения, съдът е изложил подробни съображения, досежно събраните доказателства, които не следва да бъдат приповтаряни. Настоящата инстанция намира мотивите на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА, за правилни и в тази обжалвана част, поради което счита касационната жалба на ревизираното лице за неоснователна. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, решението на Административен съд Пловдив като правилно и законосъобразно и в двете обжалвани части, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на страните не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като са в двойно качество - касатор и ответник по касация и направените разноски от страните се компенсират. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение