Определение № 12188 от 07.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10860/2023 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Община Стара Загора, чрез юрк.Вълчева, против определение № 598 от 27.09.2023 г., постановено по адм. дело № 537/2023 г., по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е допълнено разпореждане № 1792 от 25.08.2023 г. постановено по същото дело и Община Стара Загора е осъдена да заплати на П. Запрянов сумата от 1011 лв. разноски по делото Частният жалбоподател оспорва определението, като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че жалбата на Запрянов е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено, поради което не следва да му бъдат присъждани разноски. Счита, че в представеното по делото пълномощно не е посочен номер на дело по което е осъществено процесуално представителство, както и не е са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на определението. Ответникът по частната жалба - П. Запрянов, чрез адв. Бойчев оспорва частната жалба, като неоснователна Счита, че определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане № 1792 от 25.08.2023 г., на основание чл. 253, ал.1 АПК жалбата на Запрянов срещу незаконосъобразни действия на Община Стара Загора в качеството и на администратор на лични данни е оставена без разглеждане, тъй като действието защита срещу което се търси е било преустановено. Съдът е изложил доводи, че незаконосъобразни действия са преустановени след подаване на жалбата, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. При така изложените съображения е приел искането за основателно. Определението е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са били незаконосъобразни действия на община Стара Загора в качеството и на администратор на лични данни, които са били преустановени след подаване на жалбата. Съгласно чл. 143, ал. 2 АПК, подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото, но само при оттегляне на оспорения административен акт. В настоящият случай независимо, че съдът се е мотивирал с отпаднал правен интерес на жалбоподателя, към момента на завеждане на делото такъв е бил налице и ответникът с поведението си е дал основание за завеждането му. В чл. 143 АПК не се съдържа уредба относно дължимостта на разноските при прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес от оспорването. Поради това, касационният състав намира, че в този случай следва да се приложи общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, според което страната, дала повод за завеждане на делото, дължи направените разноски. По изложените съображения постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са наведените доводите на частния жалбоподател, че липсват доказателства за заплащане на адвокатския хонорар. Видно от материалите по делото(л.5) е приложен договор за правна защита и съдействие, като в него е посочено, че същият е за изготвяне и подписване на жалба, защита и процесуално представителство срещу община Стара Загора, посочено е и че договорената сума е заплатена в брой. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховният административен съд приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение