Определение № 7746 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5638/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Й. Р. и Д. Й. Р. от град София, против определение № 12641/31.03.2026 г. по адм. дело № 50/2026 г. по описа на Административен съд София-град. С частната жалба и в допълнение от 15.05.2026 г. обстоятелствено са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Ответникът – кметът на район „Връбница“ – Столична община, не представя становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящият тричленен състав от Четвърто отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалбата на Р. Й. Р. и Д. Й. Р. против Акт за публична общинска собственост № 4259/04.12.2025 г., съставен от кмета на Столична община – Район „Връбница“ за поземлен имот с идентификатор 68134.2815.2850, находящ се в гр. София. С определение № 12641/31.03.2026 г., постановено по адм. дело № 50/2026 г. по описа на Административен съд София-град съдът е оставил без разглеждане жалбата на Р. Й. Р. и Д. Й. Р. против Акт за публична общинска собственост № 4259/04.12.2025 г., съставен от кмета на Столична община – Район „Връбница“ и е прекратил съдебното производство по делото. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че обжалваният акт не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, нито на общ такъв по чл. 65 от АПК, поради което подлежи на контрол за законосъобразност не по реда на АПК, а по общия исков ред. Определението е правилно. Дейността по актуване и деактуване (дейността по чл. 56 и чл. 64 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) на имотите - общинска собственост е дейност по управление и отчитане на тези имоти. Актът за общинска собственост в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОбС няма правопораждащо действие. Законосъобразно съдът е приел, че актът за общинска собственост не следва да се преценява като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК. С него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти, а лицата и органите, чиито права и законни интереси биха били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване. Затова и законодателят с нормата на чл. 64, ал. 2 от Закона за общинската собственост е предписал реда, по който следва да бъде осъществена защитата. Следователно с обжалваното определение правилно административният съд е приел, че съдебното производство е недопустимо, актът не подлежи на оспорване на основание чл. 159, т. 1 АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство по делото, което налага оставянето му в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Четвърто отделение