Определение № 9129 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., подадена срещу определение №875/24.06.2026г, постановено по адм. дело № 1135/2025 г. на Административен съд – София-област, с което е оставено без уважение искането му за отвод на съдията-докладчик, върната е подадената от него искова молба срещу Административен съд – София-град за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 евро и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Поддържа се искането за предоставяне на правна помощ и се оспорва отказът на съдията-докладчик да се отведе. Иска се отмяна на съдебния акт и продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-област е образувано по искова молба на Г. В. К. срещу Административен съд – София-град за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 евро. С разпореждане № 2105/25.11.2025 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал на ищеца конкретни указания да уточни в какво се изразяват твърдените неимуществени вреди; да посочи съдебните актове, действията или бездействията на ответника, от които според него са произтекли вредите; да конкретизира кои негови права са нарушени и да изложи обстоятелствата, на които основава всяко от твърдените нарушения. На ищеца изрично е указано, че при неизпълнение в предоставения срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено. След постъпила молба, с която К. отново е поискал освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, с разпореждане от 28.04.2026 г. съдът му е предоставил нов седемдневен срок за изпълнение на указанията. Преписи от относимите съдебни актове и от разпореждане № 2105/25.11.2025 г. са му връчени на 30.04.2026 г. Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 07.05.2026 г., като в него ищецът не е изпълнил дадените указания. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че исковата молба е останала нередовна. Посочването на конкретните вредоносни актове, действия или бездействия, на претърпените вреди и на причинната връзка между тях е необходимо за определяне на предмета на спора и за осигуряване на възможност на ответника да организира защитата си. Съдът не може служебно да установява или предполага фактическите основания на предявения иск. Указанията са били ясни, конкретни и съобразени с констатираните нередовности. Те са надлежно съобщени на ищеца, предоставен му е и допълнителен срок за изпълнението им, но нередовностите не са отстранени. Подадената след изтичането на срока частна жалба, съдържаща повторно искане за правна помощ и искане за отвод, не представлява изпълнение на указанията за уточняване на исковата претенция. Неоснователни са доводите, свързани с непредоставянето на правна помощ. По това искане съдът вече се е произнесъл с Определение № 1850/22.10.2025 г., което е оставено в сила с Определение № 11351/12.11.2025 г. по адм. дело № 11042/2025 г. на Върховния административен съд. При липсата на твърдения и доказателства за нови обстоятелства първоинстанционният съд не е бил длъжен да се произнася повторно по идентично искане. Повторното му заявяване не освобождава ищеца от задължението да изпълни дадените указания и не спира срока за отстраняване на нередовностите. Правилно е оставено без уважение и искането за отвод. По делото не са установени обстоятелства, които да сочат наличие на някое от основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК. Постановените от съдията-докладчик процесуални актове, включително неблагоприятните за страната такива, не обосновават сами по себе си извод за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото. Несъгласието на страната с извършените процесуални действия се защитава по предвидения в закона ред и не представлява основание за отвод. При неизпълнение в срок на законосъобразно дадените указания са настъпили последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК, приложим на основание чл. 204, ал. 5 АПК – връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Като е постановил този резултат, Административен съд – София-област е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение