Определение № 10275 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Р. Т. С., против определение № 2777/05.07.2024 г., постановено по адм. дело № 588/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково /АС Хасково/. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното определение. Частният жалбоподател претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството. Ответникът – кметът на община Харманли, чрез представен писмен отговор оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Р. Т. С. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Харманли да се произнесе по подадено от него заявление с вх. № ОХ-05-1442/04.06.2024г. по описа на Община Харманли и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че след подаденото заявление и преди образуване на съдебното производство административният орган се е произнесъл по искането с изричен акт, който не е оспорен от жалбоподателя - писмо изх. № ОХ-05-1442(1)/20.06.2024г. на кмет на Община Харманли. При тази фактическа обстановка съставът е сметнал, че не е налице мълчалив отказ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите на АС Хасково и на основание чл. 221, ал. 2, приложим на основание чл. 236 АПК препраща към тях, с оглед което не следва да ги преповтаря. Сроковете за издаване на индивидуален административен акт са регламентирани в нормата на чл. 57 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ, е необходимо до компетентния административен орган да е било отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, чрез непроизнасяне. Фикцията по чл. 58, ал. 1 от АПК намира приложение само при непроизнасяне от компетентен орган, за когото е възникнало задължение за произнасяне, а не по повод всяко сезиране на административен орган. С процесното заявление е сезиран органът по чл. 92, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) за назначаване на комисия по реда на чл. 99б, ал. 1 от ЗГР, която да извърши проверка за спазване на изискванията на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и ал. 4 и чл. 99а от ЗГР при извършване на адресни регистрации в жилището, собственост на жалбоподателя. В законоустановения 3-дневен срок е издадена заповед за определяне на комисия от Кмета на Община Харманли. В изпълнение на посочената заповед, в законовия 7-дневен срок, съгласно чл. 99б, ал. 2 от ЗГР и при спазване изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация (Наредбата), комисията е извършила проверка, като резултатът е обективиран в протокол от работата на комисията. Комисията е установила, че всички адресни регистрации, извършени в жилището, собственост на жалбоподателя са извършени при спазване изискванията на чл. 92 и чл. 99а от ЗГР. т.е. не са извършени в нарушение на същите разпоредби, поради което комисията предлага на органа по чл. 92, ал. 1 от ЗГР, а именно на кмет на община Харманли да не предприема действията по чл. 99б, ал. 3 от ЗГР. Писмото, с което е уведомен заявителя за горните обстоятелства, по същността си съставлява отказ да се издаде заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, поради липса на законовите обстоятелства за това. Действително мълчаливият отказ подлежи на оспорване пред съд, но само при условие, че органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане. Акуратно е обяснението дадено в атакувания съдебен акт, че е допустимо оспорване на мълчалив отказ при издаден изричен акт, но само в хипотезата, че изричният акт е издаден след оспорването на мълчаливия отказ. В тази хипотеза е необходимо да е налице постановен мълчалив отказ, същият да е обжалван, след което да е постановен изричен отказ, при тези случаи жалбата се счита подадена срещу изричния отказ. Тази хипотеза обаче не е налице в процесния казус, тъй като към датата на подаване на жалбата, административният орган вече се е произнесъл с изричен акт - писмо изх. № ОХ-05-1442(1)/20.06.2024г., който обаче не е оспорен от жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция намира, че се касае за абсолютна процесуална пречка за съществуването на субективното право на обжалване, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно и която обуславя процесуална недопустимост на жалбата по силата на чл. 159, т. 1 от АПК. Следователно, правилно е прието, че в процесния случай липсва предмет на жалбата, поради което обосновано съдът я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Достигайки до тези правни и фактически изводи, съдът е постановил правилно съдено определение, което не следва да бъде касирано, а да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника следва да бъде присъдена сума в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,