Решение № 5895 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2015 г.

Решение № 5895 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив срещу Решение № 1430/14.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3278/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт / РА/ № 161402349/12.08.2014 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 1101 от 31.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, с който за Смилен Тодоров Ботев е определен допълнително дължим за 2007 г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ ведно с лихви за забава, както и допълнително са установени задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, ведно със съответните лихви. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на първоинстанционния съд не са съобразени със събраните доказателства за осчетоводяването на процесните ПКО през 2007 г., както и че не са формирани фактически констатации за спорни релевантни обстоятелства, обуславящи заключението за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Смилен Тодоров Ботев от гр. Съединение, чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Ревизионен акт /РА/ № 161402349/12.08.2014 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 1101 от 31.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, с който за Смилен Тодоров Ботев е определен допълнително дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. ведно с лихви за забава, както и допълнително са установени задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, ведно със съответните лихви. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК поради констатация за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. След анализ на относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и съставяне на паричен поток за 2007 г. ревизиращите са установили, че размерът на недостига на разходваните над получените средства възлиза на сумата от 168 954, 79 лв., формираща данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Въз основа на нея е определен допълнително дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 40 423.96 лв., ведно със следващата се лихва за забава в размер на 28 451.15 лв., както и вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО на основание чл. 124а ДОПК, ведно със съответните лихви. Съпоставяйки насрещните твърдения и възражения на страните, първоинстанционният съд е приел, че спорът се концентрира върху получаването на доходи от земеделска продукция и върху включването в разходната част на сумата от 160 700 лв., предоставена от ревизираното лице като временна финансова помощ на "Ес Ти Си Билдинг Груп"ООД. След анализ на показанията на Руска Ботева, майка на Смилен Ботев, на представения договор за аренда и регистрацията на лицето като земеделски производител решаващият състав е приел, че през 2007 г. то е реализирало доход в размер на 30 934 лв., идентичен с този, деклариран от свидетелката. Предвид датата на сключения договор за суперфиция, обективиран в приложения НА и заключението по проведената ССчЕ, съдът е счел, че разходите за финансиране на дружеството са реално осъществени през 2006 г., въпреки, че са осчетоводени през 2007 г. Този извод е обоснован с констатирания от експерта недостиг на средства на "Ес Ти Си Билдинг Груп"ООД за заплащане към 08.05.2006 г. на посочената цена от 240 000 лв. В резултат на това съдът е приел, че в приходната част на паричния поток за 2007 г. следва да се включи сумата от 30 934 лв., а от разходната да се изключат 160 700 лв., при което размерът на разходваните средства не превишава получените. Поради това той е достигнал до заключението, че възприетото от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК не се подкрепя от събраните доказателства, с оглед на което незаконосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Посочил е още, че нормата на чл. 124а от ДОПК е неприложима за задължения, възникнали в периоди, преди влизането й в сила. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Основателни са доводите на касатора, че в частта относно установените с РА допълнителни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и следващата се лихва за забава спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Решаващият състав не е формирал никакви фактически констатации във връзка с размера на спорното начално салдо за 2007 г., обусловено от кредитирането на РКО, издаден от "Аз- пропъртисинбългерия" ООД за изплатен на 29.12.2006 г. дивидент на Смилен Ботев. Независимо от основното и допълнително заключение на експерта по проведената ССчЕ, решаващият състав не е посочил следва ли в разходната част за 2007 г. да се включат вноските за погасяване на отпуснатия на лицето кредит от "Банка ДСК" ЕАД, както и кой от изготвените от експерта варианти на парични потоци за 2007 г. възприема. Не са обсъдени данните в представените от финансираното дружество оборотна ведомост за 2007 г. и журнал на счетоводна сметка - "каса", както и наличието/липсата на доказателства кога е заплатена продажната цена на правото на строеж по договора, обективиран в НА № 167/2006 г. В частта му, в която е вписано свидетелстващото изявление на страните, че сумата е заплатена преди подписването на договора, нотариалният акт не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, поради което изводите на съда, обосновани с необходимостта от финансиране през 2006 г., са предпоставени от изследването на момента на плащането към учредителите на правото на строеж. При липсата на фактически констатации в тази насока, наред с неустановеността на горепосочените релевантни обстоятелства, настоящата инстанция е препятствана да осъществи дължимата проверка на материалната законосъобразност на решението. Предвид забраната за фактически установявания в касационното производство, съдържаща се в чл. 220 от АПК, атакуваният съдебен акт в тази му част следва да се отмени като неправилен, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Той следва да анализира събраните доказателства поотделно и съвкупност, да формира конкретни фактически изводи за размера на началното салдо за 2007 г., като поотделно посочи кои спорни приходи и разходи счита, че следва да бъдат включени в паричния поток на ревизираното лице и какъв е размерът на крайното салдо за 2007 г. на годишна база. При условие, че се установи недостиг на разходваните над получените от ревизираното лице средства, съдът следва да уточни размера на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК, а от там да определи допълнително дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ и следващата се лихва за забава. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстаницонният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС съобразно материалния интерес по отменената част от решението. В останалата си част обжалваният съдебен акт е правилен. Изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а ДОПК спрямо данъчни периоди преди влизането й в сила - 15.02.2011 г. са в съответствие с приетото от ОСК на ВАС Решение по тълкувателно дело № 3/2015 г. /все още непубликувано/. Като е приел, че в частта за определените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, ведно със съответните лихви за забава РА е незаконосъобразен и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в тази му част следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение