Определение № 123 от 07.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12181/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. П. Р., чрез процесуален представител, против определение №36383 от 05.11.2025г., постановено по адм.д. №11505/2025г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съображения излага в частната жалба. Моли за отмяната му. Не претендира разноски. Ответникът – Директора на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование София-град в писмен отговор оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение АССГ на осн. чл.159, т.4 АПК, е оставил без разглеждане „обективно съединени жалби“ на А. Р., срещу три заповеди на Директора на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование София-град- Заповед №СД-2143 от 13.06.2024г., Заповед № СД-1617 от 01.04.2025г. и Заповед №СД-4771 от 04.08.2025г., с които е одобрено предоставянето на краткосрочна допълнителна подкрепа за личностното развитие на Н. А. Р., [ЕГН] в ДГ [номер] „[заличен текст]“-гр.София. Съдът е приел, че жалбоподателят (баща на малолетното дете Н. Р.) не е адресат на заповедите и в лично качество не е надлежна страна по оспорването им, и няма правен интерес от оспорването им, тъй като тези заповеди не създават пряко права или задължения за него, нито засягат негови свободи ли законни интереси. Според съда доколкото упражняването на родителските права е предоставено на майката до постановяване на решението по бракоразводното дело, жалбоподателят не би могъл самостоятелно да предяви жалба и от името на детето. АССГ е счел, че родителските права в случая се упражняват от майката и тя може да представлява малолетното дете като негов законен представител пред съд, а не бащата, действащ без нейното съгласие. Съдът е достигнал до извод, че доколкото производството по оспорване на трите заповеди е недопустимо, недопустимо е и искането за спиране на изпълнението им. Определението е неправилно. В жалбата до АССГ срещу три отделни административни акта, А. Р. заявява, че оспорва изключването му в качеството на родител и законен представител на малолетното дете Н. Р. в административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, като навежда доводи и за накърняване с оспорения акт правата и законните интереси и на детето. Същевременно оспорващия е навел доводи за допустимост на жалбата в качеството му на заинтересовано лице като баща и законен представител на малолетното дете Н., и такива по основателност на жалбата, като в заключение е поискал от съда отмяна на Заповед №СД-2143 от 13.06.2024г., Заповед № СД-1617 от 01.04.2025г. и Заповед №СД-4771 от 04.08.2025г.. Видно от представените по делото два съдебни акта - определение №6293 от 08.02.2024г. на СРС, 83 състав, по гр.д. №56205/2023г., и определение №24947 от 06.06.2024г. на СРС, 181 състав по гр.д. №56205/2023г., по отношение на малолетното дете на осн. чл.323, ал.1 ГПК са определени привременни мерки относно местоживеенето и грижите за детето, съответно режим на лични контакти между бащата и детето, но в тези актове няма произнасяне относно упражняване родителските права, и не е представен съдебен акт, постановен в производство по реда на чл.127, ал.2 СК. По делото не се установява да е налице хипотеза на ограничаване родителските права на бащата А. Р., или същия да е лишен от родителски права по реда на чл.133 вр. чл.131 и чл.132 СК. При тези данни и наличие на неизяснена воля на жалбоподателя относно предмета на оспорване и качеството на оспорващия, т.е. при нередовна жалба по см. на чл.150, ал.1 АПК, първоинстанционния съд е следвало в изпълнение задължението си по чл.158, ал.1 АПК при извършената проверка за редовност на жалбата, да остави същата без движение, като изпрати на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок, след което да извърши преценка да допустимост по чл.159 АПК. В процесния случай без да изясни волята на подателя на жалбата- в какво качество оспорва процесната заповед – в лично, или в качеството на законен представител на малолетното дете Н., АССГ е приел, че оспорващия в лично качество „не е надлежна страна по оспорването“, като се произнесъл по допустимостта на жалбата при неправилно приета за редовна такава. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на А. П. Р., като съдът следва да изпълни задължението си по чл.158, ал.1 АПК, след което извърши преценка за допустимост по реда на чл.159 АПК, и евентуално да разгледа спора по същество. При извършване преценка за редовност и допустимост съдът следва да съобрази характера на оспорения акт предвид разпоредбата на чл.135, ал.3 от Наредбата за приобщаващото образование, включително допустимо ли оспорване на три отделни АА в едно съдебно производство, преценявайки всеки отделен АА съобразно неговия характер и сроковете за оспорване, като евентуално се произнесе и по особеното искане в жалбата за спиране изпълнението на трите оспорени акта. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение