Определение № 97 от 29.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 689/2020 г.

Производство е по реда на чл.351, ал.6 НПК. Образувано е по повод постъпила частна жалба от подс.Т. Т., чрез защитника му адв. П. К., срещу разпореждане от 24.07.2020г. на съдия при ОС Търговище по ВНОХД № 222/2018г., с което е върната касационната жалба на подсъдимия. Излагат се бланкетно доводи за незаконосъобразност и неправилност. В писмено становище прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага съображения за неоснователност на частната жалба. Посочва, че постановената въззивна присъда по отношение на подс.Т. има характер на изменително въззивно решение и като такова не подлежи на касационна проверка. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба на подсъдимия и материалите по делото намери за установено следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, но по същество неоснователна. С присъда по НОХД № 114/2018г. на РС Попово, подс.Т. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.235, вр. чл.26 НК и осъден на 2 години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 5000лв., като на основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години. Подс.И. е признат за виновен за извършено деяние по чл.311 НК е осъден на 2 години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години. По повод депозирани жалби от двамата подсъдими е образувано възизвно производство пред ОС Търговище. С постановената по ВНОХД № 222/2018г. въззивна присъда, подс.И. е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.311 НК, а присъдата по отношение на подс.Т. е изменена, като е намалено наложеното му наказание на 8 месеца „лишаване от свобода“и глобата редуцирана на 1000лв. Касационна жалба срещу въззивната присъда е подадена от подс.Т.. С разпореждане от 24.07.2020г. на съдия при ОС Търговище по ВНОХД № 222/2018г. жалбата е върната. Аргументите, дали основание на съдията да постанови този акт, са свързани с липсата на правно основание подс.Т. да атакува въззивната присъда, тъй като същата не попада в обхвата на актовете, подлежащи на касационен контрол. Постановеното връщане на подадената от подс. Т., чрез защитника му касационна жалба е законосъобразно. Частта от въззивната присъда, която касае подс.Т. има характера на въззивно решение по чл.337, ал.1,т.1 НПК, с което е изменена първоинстанционната присъда и наказанието на подс.Т.Т. е намалено. Като такова то не подлежи на касационен контрол, съобразно изброените в чл.346 НПК актове. По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че искането в частната жалба - предмет на разглеждане в настоящето производство, за отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалба, следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложеното и на основание чл.351, ал.6, вр. ал.5, т.3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение