Определение № 3574 от 04.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2066/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Вълев, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място]против определение от 01.02.2023г., постановено по адм. дело № 17/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена молбата на Вълев за освобождаване от заплащане на държавна такса по исковата му молба, с която е поискал отмяната на мълчалив отказ за произнасяне по негово заявление за предоставяне на административна услуга по чл.76 от ЗИНЗС от Главния директор на ГДИН. Жалбоподателят оспорва атакуваното определение по съображенията, че не разполага с доходи и имущество, че паричните преводи, които получава, са необходими за покриване на нуждите му в затвора и че по други дела е бил освобождаван от държавна такса. Иска отмяна на оспореното определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че делото не му е подсъдно. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) (ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. ), § 1 - § 12 са създадени нови, изменени или допълнени разпоредби от ЗИНЗС, с които се изключва касационния съдебен контрол, осъществяван от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни актове – решения, определения и разпореждания, постановявани в производства по оспорване на административни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията по реда на ЗИНЗС. С изменението на ЗИНЗС касационният контрол спрямо посочените съдебни актове на първоинстанционните съдилища е предоставен на тричленни съдебни състави на съответните административни съдилища. Съгласно § 4б, ал.2, ал.3 и ал. 4 от ДР на ЗИНЗС, разпоредбите на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията, а производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Постановените от административния съд определения и разпореждания в производствата по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Така уредената местна подсъдност изключва прилагането на общата разпоредба на чл. 133, ал. 1 АПК. В конкретния случай производството е образувано срещу мълчалив отказ на Главния директор на ГДИН да се произнесе по заявление на Вълев за предоставяне на административна услуга по чл.76 от ЗИНЗС и в случая приложение намират посочените по-горе специални разпоредби на §4б ДР ЗИНЗС. По изложените съображения производството по делото следва да се прекрати, а частната жалба следва да се изпрати за разглеждане на компетентния съд - тричленен състав на АС - Велико Търново. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение