Определение № 123 от 23.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2747/2018 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на касатора „Дъга 2004” ЕООД за изменение на постановеното по делото решение №122 от 27.01.2020 г. в частта му за разноските, чрез присъждане на направени пред първоинстанционния съд разноски в размер на още 1621.74 лв., допълнително заплатена от молителя държавна такса с оглед определение №182 от 21.02.2018 г. по т.д.№594/2014 г. на ОС Бургас. Ответникът по молбата „Банка ДСК” ЕАД заявява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите, обективирани в искането, намира следното: Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, като искане за присъждане на разноски и списък по чл.80 от ГПК с посочване в него на претендираните разноски са били съответно заявено и представен от ищеца до приключване на устните състезания в производството по т.д.№594/2014 г. на ОС Бургас. Молбата обаче се явява неоснователна. В приложения пред ОС Бургас списък по чл.80 от ГПК визираните разноски не са описани, тъй като внасянето им е осъществено въз основа на определение на ОС Бургас, постановено след края на устните състезания по т.д.№594/2014 г. Тези разноски, дължими според молителя с оглед уважената от ВКС част от исковете, не са описани и поискани и пред въззивната, и пред настоящата инстанция, поради което и искането за изменение на решението на ВКС, с което същите не са присъдени се явява неоснователно. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение