Определение № 150 от 18.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2583/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 900 от 10. 05. 2014 год., по в.гр.д.№ 4145/2013 год., в частта, с която по реда на чл. 271, ал.1 ГПК е осъден касатора да заплати на К. А. П. от [населено място] допълнително, над присъдената от СГС с решение от 20.06.2013 год., по гр.д.№ 1015/2010 год. сума от 70 000 лв., сумата 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.07.2006 год. по пътя между [населено място] и [населено място], заедно със законната лихва, считано от 28.01.2007 год. до окончателното и изплащане. Преди произнасяне по въведените от касатора основания за достъп до касация, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС служебно констатира, че поставеният от касатора в изложението му по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, материалноправен въпрос, макар и твърде общо формулиран е свързан с възможността в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ обемът на отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” да е различен от присъденото обезщетение по уважен в наказателния процес граждански иск по чл.45 ЗЗ и като такъв попада в предмета на т.д.№ 1/2014 год. на ОСТК на ВКС. Съобразено изложеното налага да се приеме, че предпоставките на закона за спиране на производството по делото са налице, поради което настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.292 ГПК