Определение № 50090 от 20.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1023/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК[ЕИК] срещу решение №267071/ 21.12.2021г. на СГС, ГО, по гр.д. №8036/2020 г., в ЧАСТТА, с която е отменено решение № 72823 от 15.04.2020 г., постановено по гр. д. № 34586/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, на основание чл.422 ГПК, че А. А. Р., ЕГН [ЕГН], дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК[ЕИК] сумата от 4 389, 76 (четири хиляди триста осемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) лв., представляваща просрочена главница за периода от 20.01.2018 г. до 06.02.2020 г. по договор за потребителски паричен кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законна лихва от 06.03.2019 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 4 115, 78 (четири хиляди сто и петнадесетте лева и седемдесет и осем стотинки) лв. за периода от 21.02.2018 г. до 06.02.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 541, 46 (петстотин четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) лв. за периода от 20.01.2018 г. до 06.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.03.2019г. по ч. гр. д. № 13321/2019 г. на СРС, ГО, 65 състав, както и В ЧАСТТА, с която ответникът е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените в исковото производство разноски в размер на 487, 75 (четиристотин осемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) лв. и направените в заповедното производство разноски – сумата от 214, 22 (двеста и четиринадесет лена и двадесет и две стотинки) лв., съразмерно на уважената част от исковете. Видно от съдържанието на мотивите и диспозитива на обжалваното въззивно съдебно решение, второинстанционният съд е счел, че предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск е неоснователен и следва да се отхвърли, поради което е отменил първоинстанционното решение в съответната част, без обаче да се произнесе изрично в диспозитива по основателността на иска. Този пропуск представлява очевидна фактическа грешка, поради разминаване между волята на решаващия спора състав и погрешното/непълно/ изразяване в диспозитива на постановеното решение, поради което се прилага чл.247 ал.1 ГПК относно отстраняването й. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че преписката по по гр.д. №8036/2020 г.следва да се върне на СГС, ГО, Втори възз. състав за провеждане на процедура по чл.247 ал.1 ГПК, след което да се изпрати отново на ВКС,ТК за произнасяне по реда на чл.288 ГПК по КЖ. Така мотивиран настоящият съд