Определение № 4278 от 21.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3451/2023 г.
ВАСПетчленен състав - II колегия21.04.2023 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1155 от 02.02.2023г. по адм. дело № 820/2023г. на Върховния административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката да заплати на М. Мирков, [ЕГН], гр.София, [улица], [адрес], сума в размер на 600,00/шестстотин/лева разноски за настоящата инстанция. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на заместник-министъра на образованието и науката, подадена чрез процесуален представител И. Христов против определение № 1155 от 02.02.2023г. по адм. дело № 820/2023г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 9769/12.12.2022г. по адм. дело № 6344/2022г. по описа на Административен съд София-град, производството по делото е прекратено и са присъдени разноски. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт на тричленния състав на ВАС и иска отмяната му. Счита, че писмо с рег.№ 94-2323/24.06.2022г. на заместник-министър на образованието и науката не представлява акт за спиране на производството. Ответникът по частната жалба- М. Мирков чрез пълномощника си адвокат Ц. Петкова изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че в същата са изложени доводи само по съществото на спора, както и че цитираното писмо с рег.№ 94-2323/24.06.2022г. на заместник-министър на образованието и науката представлява акт за спиране на административното производство. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по частна жалба на заместник-министъра на образованието и науката, подадена чрез юрисконсулт И. Христов, против определение № 9769/12.12.2022г. по адм. д. № 6344/2022г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен акт за спиране на административното производство по заявление с вх.№ 94-2323/21.06.2022г., обективиран в писмо с рег.№ 94-2323/ 24.06.2022г. на заместник-министъра на образованието и науката и преписката е изпратена за произнасяне по същество на заявлението. Тричленният съдебен състав на Върховния административен съд е приел, че жалбоподателят като орган, който ръководи административното производство и е издател на акта, предмет на съдебно оспорване, няма качеството на страна в това производство. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 вр. чл. 54, ал. 5 АПК заместник-министъра на образованието и науката не разполага с процесуалното право да оспори постановения съдебен акт. По тези съображения съдът е оставил частната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото, като е присъдил и разноски. Обжалваното определение е правилно, при следните съображения: Безспорно писмо с рег.№ 94-2323/ 24.06.2022г. на заместник-министъра на образованието и науката представлява акт за спиране на административното производство по заявление с вх.№ 94-2323/21.06.2022г. на М. Мирков за издаване на холограмен стикер за дипломата му за висше образование по специалност „Право“, образователно-квалификационна степен „Магистър“ на основание чл.4, ал.5 от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища/Наредбата/ или съответно да изложи конкретни съображения за наличие или липса на основания, явяващи се пречка за издаване на такъв стикер. С това писмо на основание чл.54, ал.1, т.5 АПК е спряно производството до приключване на образувано пред Комисията за защита от дискриминация производство по подадена жалба от М. Мирков. По жалба на Мирков актът за спиране е отменен с определение № 9769/12.12.2022г. по адм. дело № 6344/2022г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и преписката е върната на органа за продължаване на производството по нея. Тричленният състав на ВАС е приел, че жалбата на административният орган срещу това определение е недопустима. Мотивирал се е с разпоредбата на чл.54, ал.5 АПК във връзка с чл.200, ал.2 от АПК. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 във връзка с чл. 202 и чл. 54, ал. 5 от АПК определението на административния съд, с което се отменя разпореждането на административния орган за спиране на административното производство, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните, участващи в това производство. Съгласно чл. 27, ал. 1 АПК страни, участващи в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Административният орган, пред който се развива производството няма качеството на страна, тъй като е решаващ орган. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК този орган няма право да оспори съдебния акт, с който постановеното от него разпореждане за спиране на административното производство е отменено. С оглед изложеното правилно тричленният състав е приел, че заместник-министъра на образованието и науката не е легитимиран да оспорва определението на Административен съд- София-град, поради което подадената частна жалба е недопустима и е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. В този смисъл е и тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г., имащо задължителен характер. Съдът е приложил точно нормативните правила и не е ограничил процесуалните възможности на частния жалбоподател. Изложените в обратната насока оплаквания в частната жалба са неоснователни. Освен това същите касаят спорът по същество. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за разноски. Страната е представила доказателства за сторени такива в размер на 600,00/шестстотин/лева и същите следва да бъдат присъдени на основание чл.236, вр. чл.228 вр. с чл.143, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия
Цитирани разпоредби
13- чл. 54, ал. 5 АПК
- чл. 200, ал. 2 АПК
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 27, ал. 1 АПК
- чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК
- чл. 200, ал. 2
- чл. 202
- чл. 221, ал. 1
- чл. 228
- чл. 229
- чл. 236
- чл. 4, ал. 5