Решение № 185 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 737/2011 г.

Решение № 185 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 737/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1566 от 14.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 2.02.2011 г. по гр. д. № 777/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявен от В. В. В. от [населено място], [община] против [фирма] в несъстоятелност; [фирма] в ликвидация, [населено място] дол и [фирма], [населено място] за неимуществени вреди в размер на 20000 лева от претърпени болки и страдания вследствие ексцес на професионално заболяване "силикоза I стадий със съпътстващ хроничен бронхит, усложнен с белодробен емфизем". Касационно обжалване е допуснато основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива практика по приложението на чл. 200 КТ вр. с чл. 56, чл. 67 - 69 от Наредбата за медицинската експертиза за трудоспособността от 2005 г. относно реда за установяване на влошаване здравето на пострадалия от трудова злополука и доказателствената сила на решението на ТЕЛК, издадено по реда на Наредбата за медицинската експертиза за трудоспособността. В обжалваното въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд, въз основа на заключение на приета по делото медицинска експертиза е формиран извод, че намалената работоспособност на ищеца в резултат на професионално заболяване, установено с експертно решение на ТЕЛК, не съставлява влошаване на здравословното му състояние. В противоречие с това становище, в решение № 1978 от 1.12.2005 г. по гр. д. № 1507/2003 г.; решение № 1781 от 23.10.2006 г. по гр. д. № 408/2004 г.; решение № 1858 от 27.10.2006 г. по гр. д. № 501/2004 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1027 от 15.07.2008 г. по гр. д. № 1338/2005 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че създаденият ред с Наредбата за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести изключва установяването им в производството по трудов спор. Въпросът за реда за установяване на професионално заболяване и доказателствената сила на решението на ТЕЛК, издадено по реда на Наредбата за медицинската експертиза за трудоспособността е намерил разрешение в практиката на Върховния касационен съд в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 273 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. на Четвърто гражданско отделение; решение № 185 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 5264/2008 г. на Трето гражданско отделение; решение № 462 от 9.01.2012 г. по гр. д. № 1304/2010 г. на Четвърто гражданско отделение), в които е прието, че за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред - редът, регламентиран в чл. 61 - 63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 г. (отм.); Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005 г.; Наредбата за медицинската експертиза от 5.05.2010 г., в сила от 14.01.2011 г., и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г. Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от Кодекса е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от посочената наредба, признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. В решение № 226 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл. 290 ГПК, е прието, че медицинският орган, компетентен да се произнесе относно влошаване на здравословното състояние и причинната връзка между влошаването и професионалното заболяване на лицето е ТЕЛК, чиито констатации не могат да бъдат опровергавани в производството по иска с правно основание чл. 200 КТ. В обжалваното въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд е прието, че с решение на ТЕЛК от 27.03.1998 г. на ищеца е било признато професионално заболяване "хроничен бронхит", явило се в причинна връзка с работата му като подземен машинист към "М. Б. дол". С решения на ТЕЛК и НЕЛК от 2000 г.; 2001 г. и 2004 г. професионалният характер на заболяването е потвърждаван от здравните органи при продължаване срока на инвалидизиране, а с решение на ТЕЛК от 5.06.2009 г. е констатирано усложнение на професионалното заболяване: "силикоза първи стадии със съпътстващ хроничен бронхит, усложнена с белодробен емфизем; увеличен е процентът на намалена работоспособност, а срокът на инвалидността е продължен до 01.06.2012 г. При така установените факти, изхождайки от заключение на приета по делото медицинска експертиза, въззивният съд е приел, че заболяването "силикоза I стадий със съпътстващ хроничен бронхит", установено с експертното решение на ТЕЛК от 05.06.2009 г., не съставлява влошаване на здравословното му състояние, поради което искът за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от В. Б. В. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод относно характера на настъпилото усложнение на професионалното заболяване, игнорирайки констатациите на компетентните медицински органи и тълкувайки превратно заключението на експертите по делото, от което следва извод за влошаване на здравословното състояние на касатора в резултат на обостряне на професионалното му заболяване. Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място] д, М. [фирма], [населено място] дол я оспорват като неоснователна. Ответникът [фирма] в ликвидация не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са основателни. В нарушение на чл. 62, ал. 3 КСО, съдът не е зачел решението на здравния орган, притежаващ изключителна компетентност за признаване на настъпило усложнение на професионална болест и късните й последици и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд, което решение е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Съпоставката на експертни решения на ТЕЛК от 5.07.2004 г. и решение от 5.06.2009 г. сочи, че професионалното заболяване "хроничен бронхит; професионален белодробен емфизем" е преминало в "силикоза първи стадий със съпътстващ хроничен бронхит и белодробен емфизем", както и че намалената работоспособност от професионално заболяване е нараснала от 28 % на 51 %, т. е. усложнението на професионалното заболяване е признато по установения в закона ред. В нарушение на съдопроизводствените правила, при наличие на доказателства, установяващи по безсъмнен начин наличие на ексцес на заболяването, съдът е формирал изводите си въз основа на прието по делото експертно заключение, с което констатациите в решенията на здравните органи не могат да бъдат опровергани. Независимо от това, съдът е тълкувал неправилно и приетите по делото експертни заключения, съгласно които първопричина за заболяванията на ищеца е професионалното заболяване "силикоза", но заболяването се е развивало постепенно чрез проявата на "хроничен бронхит и професионален белодробен емфизем" до настъпване на крайната, напълно изявена форма на заболяването "силикоза", която е водещата диагноза, проявила напълно симптоматиката си през 2009 г., т. е. налице е професионално заболяване, протекло прогресиращо от по-леки към по-тежко изявени проявни форми. Несъобразявайки изложеното, въззивния съд е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ се уважи като основателен. При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази доказателствата (в т. ч. показанията на свидетеля Ц. В. и експертните заключения на д-р Е. П. и д-р Е. Г.), установяващи, че поради настъпилото влошаване на здравето му, ищецът страда постоянно от затруднено дишане, постоянна умора, кашлица и болки в гърдите; че прогнозата на заболяването е неблагоприятна - заболяването не подлежи на излекуване; задълбочава се след всеки възпалителен тласък, а лечението е непрекъснато и постоянно. Търпените от ищеца неудобства, болки и страдания обуславят извод за основателност на претенцията за неимуществени вреди, която с оглед продължителността, характера и прогнозите на заболяването следва да бъде уважена в размер на 10000 лева. За разликата до предявения размер от 20000 лева искът се явява неоснователен, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила в тази му отхвърлителна част. Искът следва да бъде уважен срещу ответниците [фирма] в несъстоятелност; [фирма] в ликвидация, [населено място] д - предприятие, образуването чрез отделянето му от [фирма], приело в активите си рудник "М", в който ищецът е работил като подземен миньор и [фирма], [населено място], придобил правото на собственост върху рудника чрез приватизационна сделка, които следва да бъдат осъдени да заплатят обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ солидарно на основание чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора, ищец в инстанционното производство следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 450 лева, съставляващи изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ от 10.08.2009 г. е 15.12.2010 г. с адвокат Г. Д. от Адвокатска колегия [населено място]. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,