Определение № 7076 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6405/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на И. П. Р., чрез адв.В. Симеонов, против определение № 14937 от 30.04.2025 г., постановено по адм.д. № 3637/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу мълчалив отказ на ТД на НАП София и е прекратено производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като е оспорен мълчалив отказ във връзка с подадено искане за погасяване на данъчни задължения по давност. След подадено искане на 07.02.2025 г., органът не е извършил исканото действие, нито се е произнесъл по какъвто и да е начин. Иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът – ТД на НАП София, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд София-град е образувано по жалба на И. П. Р. срещу мълчалив отказ по подадено пред ТД на НАП София, на 07.02.2025г., възражение по чл.171 от ДОПК за погасени по давност задължения по данъчно-осигурителната сметка на лицето. Съдът е приел жалбата за недопустима, като подадена при липса на годен за оспорване индивидуален административен акт и административно обжалване пред решаващия орган и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Административният орган е бил сезиран от И. Р. с искане за отписване на публични задължения на основание чл. 173 от ДОПК, поради погасяването им по давност. Заявителят е поискал отписване на всички задължения по данъчно-осигурителната му сметка. Отписването на публично задължение, каквито с оглед на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК са задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, е изрично регламентирано в чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба вземанията се отписват, когато са погасени по давност. В контекста на чл. 173, ал. 1 от ДОПК, отписване означава заличаване или поне изключване от списъка на активните задължения на задължението, по отношение на което е изтекла погасителна давност и от длъжника е направено възражение за това. В практиката на ВАС е прието становището, което се споделя и от настоящия състав, че съгласно чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 152, ал. 1 ДОПК отказът за отписване на погасено по давност публично вземане може да бъде обжалван по административен ред пред решаващия орган. /в този смисъл Определение № 3679/27.03.2017 г. по адм. дело № 2229/2017 г.на ВАС, Определение № 6534/17.05.2018 г. по адм.дело № 5046/2018 г. на ВАС, Решение № 1763/10.02.2017 г. по адм.дело № 1878/2016 г. на ВАС и др./ Доколкото в настоящият случай искането за отписване е подадено до компетентния орган извън процедурата по принудително изпълнение, то реда и сроковете за оспорване по административен и съдебен ред са тези по чл.152, 155 и 156 от ДОПК. В конкретния казус е налице непроизнасяне на горестоящия орган, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.156 ал.5 от ДОПК, предвиждащ 30 – дневен срок за обжалване, който не е изтекъл към момента на подаване на жалбата до АССГ. Производството по административен контрол е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване. В разглеждания случай задължителният административен ред за обжалване не е изчерпан, поради което правилно е приел съда, че подадената до съда жалба е процесуално недопустима. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение