Определение № 8828 от 04.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Н. П., чрез процесуалния си представител адв. Попов, против Определение № 3495 от 10.08.2026г., постановено по дело № 995/2026г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0254-000050 от 23.07.2026г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ-Димитровград. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи, че от предварителното изпълнение на заповедта за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Подчертава, че отнемането на СУМПС засяга пряко правото му на упражняване на професия като шофьор, а го лишава от доходи. Намира, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК. По същество иска да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се спре предварително изпълнение на мярката. Ответникът - Младши автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ-Димитровград, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав, за да се произнесе, съобрази следното: Депозираната частна жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0254-000050 от 23.07.2026г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ-Димитровград, спрямо В. Н. П. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б."з" ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС [номер]) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал настъпването на значителна или труднопоправима вреда в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Изложил е мотиви, че посочените лични затруднения не могат да се противопоставят на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение. Така е достигнал до извод, че не са налице предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е отхвърлил предявеното искане. Определението е валидно, допустимо и правилно. ЗППАМ 26-0254-000050 от 23.07.2026г. подлежи на предварително изпълнение по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Доколкото ЗДвП не урежда основанията за спиране на това предварително изпълнение, то приложими са общите правила на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК, съгласно които предварителното изпълнение може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че то ще му причини значителна или трудно поправима имуществена или неимуществена вреда, която е достатъчно сериозна, за да се противопостави на обществения интерес, защитаван чрез предварителното изпълнение. Наред с това, спирането може да се основава само на нови обстоятелства, възникнали след издаването на административния акт. При тази правна уредба, прилагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ е свързано с поведение, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Именно поради това предварителното изпълнение на мярката е насочено към защита на особено значими обществени ценности – живота и здравето на останалите участници в движението. В този аспект обоснован и съответстващ на закона е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не е установил наличието на значителна или трудно поправима вреда, която да е пряка последица от предварителното изпълнение на административния акт. Това заключение не се променя от обстоятелството, че предварителното изпълнение на мярката ще осуети възможността на нейния адресат да изпълнява своите трудови задължения като водач на тежкотоварен автомобил, което не е обстоятелството, което може да се квалифицира като „ново“ по смисъла на чл. 166, ал.2, изр. последно. Според трайното разбиране на ВАС, значителна или трудно поправима вреда е само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред и която може да се противопостави на охранявания обществен интерес. В случая, временната невъзможност на жалбоподателя да упражнява своето право на управление всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни, а нейното незабавно изпълнение е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател със същата степен на значимост. Противно на поддържаната в частната жалба теза, при липсата на конкретизация на вредите, които биха настъпили от предварителното изпълнение на заповедта, както и на доказателства за такива, първостепенният съд обосновано е приел, че не са налице законоустановените предпоставки за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, в настоящия си състав,