Определение № 10144 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Ж. М. С., чрез процесуален представител, против Разпореждане № 35204/14.09.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 10268/2026 г., с което е върната частната ѝ жалба против Определение № 32658/19.08.2026 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Сочи, че с представеното по делото пълномощно процесуалният представител е оправомощен да я представлява пред „всички структури на Съда в Република България“, което обхваща и процесуално представителство пред Върховния административен съд (ВАС). Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното разпореждане АССГ е върнал частната жалба, подадена от Ж. М. С., чрез процесуален представител, срещу негово Определение № 32658/19.08.2026 г. по адм. дело № 10268/2026 г., след като е констатирал, че указаните нередовности не са отстранени от частния жалбоподател в рамките на законоустановения 7-дневен преклузивен срок. Преценил е, че представеното по делото пълномощно не удостоверява представителна власт на адв. Т. Р. Йонев за производството пред касационната инстанция, поради което с разпореждане от 26.08.2026 г. е указал представянето на надлежно пълномощно в 7-дневен срок. Приел е, че неизпълнението на дадените указания в неговите рамки обуславя връщане на частната жалба на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ във вр. с чл. 231 АПК. Така постановеното разпореждане е неправилно. Съгласно чл. 33 във вр. с чл. 34, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложими на основание чл. 144 АПК, процесуалният представител се легитимира с подписано от страната пълномощно, като общото упълномощаване обхваща извършването на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. В случая представеното по делото пълномощно съдържа волеизявление за упълномощаване на адв. Т. Р. Йонев да представлява жалбоподателката пред „всички структури на Съда в Република България“, без ограничение само за посочено дело или съдебна инстанция. Обстоятелството, че в него не е индивидуализирано конкретно съдебно производство, не обуславя извод за липса на представителна власт, доколкото законът не поставя подобно изискване. Предвид общия характер на упълномощаването при приложението на нормата на чл. 34, ал. 1 ГПК и липсата на ограничение на представителната власт до определено съдебно производство или инстанция, представеното пълномощно предоставя мандат и за процесуалното представителство пред ВАС. Ето защо не е необходимо издаването на отделно пълномощно за подаване на частната жалба. Изложеното налага заключението, че АССГ неправилно е приел, че частната жалба е нередовна поради липса на надлежна представителна власт на подписалия я адвокат, с оглед на което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба на Ж. М. С. против Определение № 32658/19.08.2026 г. на АССГ по адм. дело № 10268/2026 г. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение