Решение № 3023 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 949/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, чрез процесуалния представител юрк. Петкова, срещу Решение № 37223 от 11.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4738/2025 г. по описа на Административен съд – София град. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли първоинстанционната жалба. В жалбата е направено и искане по чл. 176а от АПК за изменение на съдебното решение в частта на разноските, като се твърди прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание се прави и искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът – Г. С. Г., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Хълтъкова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски в настоящото и първоинстанционното производство. В молба по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, е направено от ответника – жалбоподател в първоинстанционното производство, и искане за допълване на Решение № 37223 от 11.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4738/2025 г. по описа на Административен съд – София град, в частта за разноските, като се присъдят и тези, направени в касационното производство по адм. дело № 1814/2025 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, както и се иска произнасяне по частната жалба срещу определение № 24908/26.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6407/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Г. Г. против заповед № 258 от 05.06.2024 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „главен инспектор“ към главна дирекция „Контрол на пазара“ в Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград /РД - София/, считано от датата на връчване на заповедта. По така подадената жалба е било постановено решение на Административен съд – София град, с което е била отменена оспорената заповед, което съдебно решение е обжалвано от административния орган и с решение № 4427/29.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1814/2025 г. по описа на ВАС, е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с указание да се провери дали е налице действително съкращаване на длъжността. За да отмени оспорената заповед при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, същата е постановена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Съдът констатира, че към датата на издаване на оспорената заповед - 05.06.2024 г., не е имало одобрено щатно разписание, поради което не е налице и осъществено съкращаване на щата по отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност, като едва на 12.06.2024 г. с издаването на заповед № 264/12.06.2024 г. на председателя на КЗП е трансформирана заеманата от жалбоподателя длъжност „главен инспектор“ в „главен експерт“, като това е отразено и в представеното длъжностно разписание, утвърдено на същата дата. Въз основа на това съдът обоснова и извод, че реално съкращаване на длъжността, породено от някакви обективни причини, свързани с оптимизиране на работата в РД София не е имало, а след като служителят е бил освободен, щатното разписание е оформено с оглед посоченото в заповедта от 05.06.2024г. правно основание. Според съда датата на връчване на заповедта  - 12.06.2024 г., е ирелевантна, тъй като съкращаване на длъжностите в администрацията се извършва по силата на утвърдено щатно разписание, чрез издаване на съответната заповед, а не с връчването й на съкратеното лице, като връчването има само уведомително действие, независимо какво е записано в оспорената заповед. Административният съд приема, позовавайки се и на чл. 142, ал. 1 от АПК, за безспорно, че към датата на издаване на оспорения акт - 05.06.2024 г., не е било налице съкращение на щата, каквото е посоченото в него фактическо и правно основание за издаването му, поради което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е незаконосъобразна и следва да се отмени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 108 от ЗДСл, както и че същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че не са налице материално-правните и кумулативно изискуеми предпоставки на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства – поименно щатно разписание, утвърдено на 03.06.2024 г., в случая безспорно се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед по същество не е извършено съкращаване на длъжността „главен инспектор“, заемана от жалбоподателя, нито в хипотезата на отпадане на тази длъжност като нормативно определена позиция, нито в хипотезата на премахването й като система от функции. Нещо повече, в процесния случай от приложените по делото заповед № 264/12.06.2024 г. на председателя на КЗП и утвърденото във връзка с тази заповед ново длъжностно щатно разписание се установява, че едва след издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя заеманата от него длъжност е била трансформирана в длъжността „главен експерт“. Както и правилно приема административният съд, реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, породено от някакви обективни причини, свързани с оптимизиране на работа не е имало, а след като служителят е бил освободен във връзка с докладна записка № Ц-02-400/05.06.2024 г. на главен директор на главна дирекция „Контрол на пазара“, новото щатно разписание е било изготвено именно с оглед посоченото правно основание във вече издадената на 05.06.2024 г. заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Настоящият съдебен състав споделя и извода на съда, че датата на връчване на заповедта в случая е ирелевантна, доколкото съкращаването на длъжността следва да се извършва по силата на утвърдено преди това щатно разписание, а не с връчването й на съкратеното лице, което има само уведомителен характер. Обратно на твърдяното в касационната жалба, съкращаването на една длъжност не следва да бъде продиктувано от факта, че преди това служебното правоотношение на държавен служител, заемащ тази длъжност, е било прекратено. Доколкото към датата на постановяване на оспорената заповед не е било налице реално съкращаване на заеманата от Г. Г. длъжност, то в конкретния случай не е необходимо и извършване на сравнение между заеманата от него длъжност „главен инспектор“ и длъжността, в която впоследствие е била трансформирана – „главен експерт“, каквито и доводи излага касаторът в касационната жалба. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата в съответната администрацията, като се създадат условия за изпълнение на дейността от по-малко на брой служители. В случая към датата на издаване на заповедта, промени за оптимизиране на работата на администрацията по посочения начин не са предприети. Това мотивира заключението, че действията на органа по назначаването са предприети в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като не са насочени към ефективното и рационално изпълнение на функциите на администрацията, а към произволно прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Не се споделят от настоящата съдебна инстанция и изложените от касатора в приложена по делото писмена защита доводи относно нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в несъобразяване на административния съд с дадените му от ВАС задължителни указания. Обратно на твърдяното от касатора, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд в съответствие с дадените му от ВАС указания е изследвал материалната законосъобразност на обжалвания акт, преценявайки дали е налице действително съкращаване на длъжността въз основа на представените по делото писмени доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град в частта, с която се отменя оспорената заповед, е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба е направено и искане за изменение на оспореното решение в частта за разноските, както и депозирана от ответника Г. Г. молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на оспореното решение в частта за разноските, по които настоящата инстанция следва да се произнесе по реда на чл. 176а, ал. 4 от АПК. Направеното искане в касационната жалба за изменение на съдебното решение в частта за разноските е допустимо, но неоснователно по следните съображения: Правото на разноски като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 78 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Според правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, субсидирано приложим в настоящото производство по силата на препратката на чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. В конкретния случай извършвайки самостоятелна преценка, настоящата съдебна инстанция счита, че посочените по-горе кумулативни предпоставки не са налице. Действително, от страна на процесуалния представител на председателя на КЗП в първоинстанционното производство е било направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в откритото съдебно заседание на 20.10.2025 г., при което първоинстанционният съд е присъдил на жалбоподателя пълният размер на претендираното и доказано от него адвокатско възнаграждение. В случая обаче с оглед характера и сложността на развилото се производство, както и предвид обема на осъществената защита – осъществено процесуално представително в две съдебни заседания, направени доказателствени искания и представени писмени бележки, може да се направи извод, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева, с включено ДДС, не се явява прекомерно, поради и което искането на председателя на КЗП за изменение на оспореното съдебно решение в частта за разноските се явява неоснователно по отношение присъденото адвокатско възнаграждение на жалбоподателя – ответник в настоящото съдебно производство. Направеното искане от ответника Г. Г. – жалбоподател в първоинстанционното производство, което по съществото си е искане за изменение, а не както неправилно сочи искателя за допълване, на съдебното решение в частта на разноските е допустимо, но неоснователно по следните съображения: С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, са присъдени разноски в полза на Г. Г. в размер на 2 400 лева за първоинстанционното производство по адм. дело № 4738/2025 г. по описа на Административен съд – София град, съгласно заявеното искане от адв. Хълтъкова в проведеното открито съдебно заседание на 20.10.2025 г. и представен по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за тяхното реално изплащане. Не се установява по делото от процесуалния представител на искателя Г. Г. да е било направено своевременно изрично искане и да е бил представен пред първата инстанция списък по чл. 80 ГПК във връзка с направените от него разноски при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция, както и в касационното производство по адм. дело № 1814/2025 г. по описа на ВАС, като и искане за присъждане на тези разноски е направено едва след проведеното открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, в представени по делото на 24.10.2025 г. писмени бележки по съществото на спора, поради което искането му за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК – „Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима“. В тази връзка следва да се има предвид също така, че е недопустимо предявяването на тези разноски и представянето на списък по чл. 80 от ГПК за тях едва в настоящото касационно производство. С оглед на това молбата на ответника в настоящото производство Г. Г. за изменение на оспореното съдебно решение в частта за разноските е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. За пълнота на изложеното по отношение на направеното от Г. Г. в молбата му от 08.12.2025 г. искане за произнасяне по подадената от него частната жалба срещу определение № 24908/26.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6407/2024 г. по описа на Административен съд – София град, следва да се има предвид, че с решение № 4427/29.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1814/2025 г., ВАС вече се е произнесъл по тази частна жалба, като е отменил цитираното определение. При този изход на спора основателна се явява заявената в срок пред настоящата съдебна инстанция претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение от ответника Г. Г.. По отношение претендираното в това производство адвокатско възнаграждение от този ответник обаче се явява основателно направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касационния жалбоподател, поради и което настоящата инстанция определя тази сума в размер на 1 200 лева, с ДДС, за осъществено процесуално представително пред настоящата инстанция, определено в съответствие с чл. 8, ал. 3, във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, доколкото претендираното в размер на 2 400 лева е прекомерно с оглед характера на касационното производство, както и предвид обема на осъществената правна помощ, изразяваща се само в изготвянето на писмен отговор по касационната жалба и явяване в едно съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,