Решение № 5705 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу Решение № 17718/23.05.2025 г. по адм. дело № 10390/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди се неправилност на решението поради неточно приложение на материалния закон, - касационно основание за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на исковата претенция за лихва за забава. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ /МБАЛ „Сърце и мозък“/ ЕАД, гр. София, чрез процесуалния представител адвокат Д. Стоянов от САК, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспорения съдебен акт, и претедира за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. С оспореното Решение № 17718/23.05.2025 г. по адм. дело № 10390/2024 г. Административен съд София-град е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД сумата в размер на 151 143,65 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 3 238 792,33 лева /стойността на извършената и отчетена от лечебното заведение болнична медицинска помощ за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г./, считано от завеждане на исковата молба - 29.04.2022 г. до 13.10.2022 г. /датата на изплащане на главницата/, като в частта до пълния претендиран размер от 151 155,73 лева съдът е отхвърлил иска, като е присъдил и разноски. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Производството между страните е започнало с предявяване от „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД пред Окръжен съд - Плевен на осъдителен иск срещу Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за заплащане на сумата от 3 238 792, 33 лева, представляваща стойността на извършената и отчетена от дружеството болнична помощ в периода 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. по Договор № 151253/25.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и на клинични процедури с НЗОК и сключено Допълнително споразумение към него № 117/28.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба - 29.04.2022 г. до окончателното плащане на главницата. След изпращане на делото по компетентност на АС – Плевен, а след това на Административен съд София-град, по образуваното под № 6013/2022 г. производство по описа на АССГ, е постъпила на 19.09.2022 г. молба от ищеца за увеличение цената на иска за извършената и отчетена, но неплатена от НЗОК болнична медицинска помощ със сумата от 3 166 375, 68 лева за периода след завеждане на исковата молба - 01.05.2022 г.- 31.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане. Тъй като междувременно, с молба от 24.10.2022 г. по адм.д.№6013/2022 г., ищецът е заявил, че НЗОК му е заплатил претендираните суми за болнична медицинска помощ за целия исков период от 01.01.2022 г. до 31.07.2022 г., в общ размер от 6 405 468, 34 лева, представляващ цялата главница, ищецът е поискал производството по делото да продължи относно претендираната и дължима от НЗОК мораторна и законна лихва за забава върху платената главница, ведно с поисканото с предишната молба увеличение. След като е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че плащането на цялата претендирана главница е извършено на 12.10.2022 г., с Решение № 2154/03.04.2023г. АССГ е отхвърлил предявените обективно съединени искове: с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗО, за сумата от 3 238 792, 33 лева, представляваща стойността на извършената и незаплатена лечебна дейност през периода м.януари – м. април 2022 г. по сключен между страните договор и допълнително споразумение, и за сумата от 3 166 676, 01 лева, представляваща неплатена стойност на лечебна дейност, извършена в периода м. май - м.юли 2022 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса; и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 42 548 лв. - мораторна лихва върху главницата от 3 116 375, 68 лв., начислена за периода от датата на падежа на всяка главница за месеците май, юни и юли 2022 г. до 21.09.2022 г., както и претенциите за заплащане на законна лихва за забава върху погасените в хода на процеса главници. След отмяна на това решение от Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане с указания, по образуваното адм. дело № 10390/2024 г. по описа на АССГ с Определение от 25.10.2024г. съдът е отхвърлил искането с молбата от 19.09.2022 г. за увеличение цената на иска за извършената и отчетена, но неплатена от НЗОК болнична медицинска помощ със сумата от 3 166 375, 68 лева за периода след завеждане на исковата молба - 01.05.2022 г.- 31.07.2022 г. С Определение № 26035/05.12.2024г. АССГ е прекратил производството по делото в частта относно предявения иск за заплащане на сумата от 3 238 792, 33 лева, представляваща стойността на извършената и незаплатена лечебна дейност през периода м.януари – м. април 2022 г. по сключения между страните договор и допълнително споразумение, поради оттеглянето му с молба от 31.10.2024г. на основание извършеното на 12.10.2022 г. плащане. Така предметът на спора се е ограничил до поддържания от ищеца акцесорен иск за осъждане на НЗОК да заплати сумата от 151 155,73 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 3 238 792,33 лева /стойността на извършената и отчетена болнична медицинска помощ за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. и вече платена от НЗОК в хода на съдебното производство/, считано от завеждане на исковата молба - 29.04.2022 г. до 13.10.2022 г. /датата на извършеното плащане на главницата/. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за безпротиворечиво установено, че със сключения между страните в качеството им на изпълнител и възложител Договор № 151253/25.02.2020 г., същите са уговорили задълженията си - изпълнителят да оказва на здравноосигурени лица медицинска помощ по подробно посочени видове КП, Кпр и АПр., които да отчита по определен начин и представя отчетните документи, а възложителят – да закупува и заплаща на изпълнителя договорената извършена и отчетена от него дейност по КП, Кпр и АПр при условията, в сроковете и по реда, определени в НРД за МД за 2020 – 2022 г. и договора. Приел е, че в чл. 53 и следващите от договора страните изрично са уговорили, че за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, съгласно чл. 4 от ЗБНЗОК за 2020 г., възложителят определя стойности на дейностите за болничната медицинска помощ (БМП), медицински изделия, прилаганите в БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги, съгласно правилата, приети на основание чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2020 г. от Надзорния съвет на НЗОК (Правилата), които стойности се определят по различен ред за закупуване на дейности в БМП (КП, КПр и АПр), като в част Б на приложение № 2 към договора са вписани утвърдените по реда на Правилата месечни стойности на изпълнителя за периодите на дейност м. януари – м. ноември 2020 г., заплащани през 2020 г. за посочените дейности. Посочил е, че не се спори, че съгласно чл. 57, ал. 1 от договора страните са се споразумели възложителят да закупува от изпълнителя дейностите по чл. 53, ал. 3, т. 2 при прилагане на договорения в чл. 369 НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г. Механизъм за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за 2020 г. (Механизма). Установил е, че с чл. 61, ал. 1 от договора страните са се уговорили, че ако възложителят не заплати на изпълнителя извършената и отчетена дейност по КП, КПр и АПр в сроковете, определени в НРД за МД за 2020 – 2022 г. и договора, възложителят дължи на изпълнителя законна лихва за забава за просроченото време, като според чл. 68 от договора плащанията на изпълнителя следва да се извършват чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния. Съдът е приел за безспорно установено и наличието на сключено между страните Допълнително споразумение № 117 от 28.01.2022 г. към договор № 151253/25.02.2020 г., както и уговорени и отразени в част Б на приложение № 2 към договора стойности на обеми на дейности в БМП, на медицински изделия в БМП и на лекарствени продукти за лечение в условията на БМП за периода от м. януари до м. април 2022 г. включително, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински дейности. Въз основа на събраните по делото доказателства - месечни известия, фактури и кредитни известия, АССГ е преценил като несъмнено установено и безспорно между страните, че медицинската дейност по КП, Кпр и АПр. за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. е част от предмета на договора и е надлежно извършена и отчетена съобразно договорените изисквания и нормите на НРД за МД за 2020 - 2022 г. Приел е също, с оглед представено извлечение от банкова сметка и признание на ищеца, че общата сума от 3 320 183,86 лева е заплатена на 12.10.2022 г. в полза на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, а от кредитираното заключение на допуснатата ССчЕ – че изчислената законна лихва за забава върху сумата от 3 238 792,33 лева е в размер на 151 143,65 лева, считано от 29.04.2022 г. до 13.10.2022 г. За да уважи предявения акцесорен иск, първоинстанционният съд е изложил в мотивите на решението си, че като парично задължение, произтичащо от визирания по-горе административен договор, твърдяното забавено плащане на стойността на извършената и отчетена медицинска дейност следва да бъде преценено съобразно предвидените ред и условия, обеми и цени, определени с НРД за МД за 2020 - 2022 год. и договора между страните. Посочил е, че с чл. 68 от договора страните са уговорили плащанията на изпълнителя да се извършват до 25-то число на месеца, следващ отчетния, като в чл. 53 и чл. 57, ал. 1 от същия са договорили специален ред, когато месечните стойности надвишават максималния месечен размер по смисъла на чл. 368, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. Тъй като според заключението на ССчЕ дължимите месечни суми през процесния период надхвърляли максималния месечен размер по смисъла на чл. 368, ал. 1 и ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., е било прието, че по силата на чл. 369, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. и чл. 15, ал. 1, т. 4а и чл. 45, ал. 31 ЗЗО се прилага Механизмът за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за 2021 и за 2022 г. (Механизъм), който се отнасял и за плащанията за извършени медицински дейности. Констатирайки, че в Механизма липсват правила относно срока за заплащане на медицинската дейност, а такива не са регламентирани и в Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2022г., съдът е приел, че специалният ред, визиран в Правилата и Механизма, относим към начина на отчитане и контрола на медицинската дейност, не касае сроковете, нерегламентирани и в чл. 368 – чл. 370 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. На тази основа съдът е приел, че при липсата на специални правила за сроковете за плащане, приложим е срокът по чл. 68 от договора, който съвпада с този по чл. 375 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. И тъй като е безспорно установено, че медицинската дейност е извършена и правилно отчетена, за възложителя е възникнало задължение за нейното заплащане. С оглед уговорената в чл. 61, ал. 1 от договора отговорност на НЗОК при забавено плащане да заплати законна лихва за забава за просроченото време, съдът е обосновал извод, че за неплатената към датата на подаване на исковата молба главница в размер на 3 238 792,33 лева (стойността на медицинска помощ за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г.), заплатена впоследствие в хода на съдебния процес на 13.10.2022 г., поради което е последвало и оттегляне на главния иск, ответникът следва да заплати обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху платената със закъснение сума в размер на 151 143,65 лева. Този извод не се споделя от касационната инстанция, тъй като е изведен при неправилно прилагане на материалния закон. Неправилно е възприетото от съда, че с оглед уговорения в индивидуалния договор срок за изпълнение на насрещното парично задължение, с изтичането на този срок е настъпила неговата изискуемост /по аргумент на обратното основание от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД/ и длъжникът е изпаднал в забава /арг. чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД/, поради което от този момент е възникнало и акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за причинените на изпълнителя имуществени вреди, резултат от неточното /закъсняло/ изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на уговореното парично възнаграждение за извършената и отчетена медицинска дейност. Съгласно чл.55а, ал.1 от ЗЗО, НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година. Видно от мотивите на Решение № 6 от 11 април 2024 г. по конституционно дело № 15 на КС на Р България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.55а, ал.2 ЗЗО, НЗОК трябва да планира колкото е възможно по-добре и по-целесъобразно средствата за финансиране на медицинската помощ и тяхното подходящо разпределение, като при всякакъв вид планиране би трябвало да има елемент на гъвкавост и възможност за адаптиране на плана към реални, макар и непредвидени ситуации. Съгласно чл.24 т. 8 от ЗЗО, средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година. В този смисъл разпоредбите на чл.55а, ал.1 и чл.24, т.8 от ЗЗО представляват израз на принципа за ежегодност на бюджетното планиране. Така, когато необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя на НЗОК преди края на съответната финансова година, НЗОК следва да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени, т.е. в конкретния случай - до 31.12.2022 г. за дейностите от м. април – м. декември 2022 г. Едва след изтичане на този период, вземането става ликвидно и изискуемо, и ако не бъде извършено плащане НЗОК изпада в забава. Следователно, преди изтичане на календарната година, НЗОК не е в забава, а в срока за изпълнение. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС по сходни казуси - виж решения по: т. д. № 2586/2019 г., ТК, I т. о; т. д. № 418/2021 г., ТК, II т. о.; т. д. № 419/2022 г., ТК, I т. о.; т. д. № 2321/2021 г., ТК, І т. о. и т. д. № 938/2022 г., ТК, ІІ т. о. Предвид гореизложеното, въпреки липсата на изрично предвиден срок за плащане на предоставената на здравноосигурени лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити, в посочените случаи не може да намери приложение разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗЗД, сочеща, че когато задължението е безсрочно, кредиторът може да иска изпълнение веднага. В съответствие с принципа, уреден в чл.24, т.8 от ЗЗО НЗОК би следвало да изплаща дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година, през която са извършени /при липсата на други нормативно установени предвиждания/. Този извод следва и от тълкуването per argumentum a contrario на уредения в НРД за МД 2020 - 2023 г. Механизъм за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ. Разпоредбата от НРД МД 2020-2023г. и съответно клаузата в сключения индивидуален договор, съгласно които плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния, касаят единствено одобрената съгласно НРД МД 2020-2023 г. БМП, която включва договорения обем и стойности за конкретния месец. Несподелими са изводите на първоинстанционния съд, че нормите относно плащанията към изпълнителя на БМП следва да се прилагат и към отчетените надлимитни /надвишаващи договорения обем/ стойности. С оглед съществените различия между договорена, извършена и отчетена дейност в рамките на определената месечна стойност по приложение № 2 към съответния индивидуален договор, от една страна, и отчетена в превишение на договорените обеми дейност, от друга, редът и сроковете за заплащане на дейностите в БМП, включена в предмета на договора, уреден в НРД МД 2020-2023 г. са различни. Тъй като в случая претендираната от ищеца лихва за забава е определена върху главницата за дължимите по индивидуалния договор суми за м. януари – м. април 2022 г. за оказана медицинска помощ на здравноосигурени лица, включена в предмета и обхвата на договора, и отчетена за съответните периоди, считано от 25-то число на месеца, следващ отчетния, към който момент обаче задължението на НЗОК не е било изискуемо, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него – постановено по същество друго, с което да се отхвърли предявеният акцесорен иск, като неоснователен. При този изход на спора, основателно се явява и искането на касатора за присъждане на понесените от него съдебни разноски в касационното производство, изразяващи се в заплатената от него държавна такса в размер на 1209,15лв., като на основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон, сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,