Решение № 6993 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10168/2011 г.

Решение № 6993 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10168/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба /неправилно озаглавена "въззивна жалба"/ на Мария Георгиева Петкова - Бумбарова от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Ч. Тончев, против решение № 823 от 3.06.2011 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 340/2010 г. От жалбата могат да се извлекат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - съдът не е обсъдил всички закононарушения на административния акт, който според касационната жалбоподателка е нищожен. Тя моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да уважи жалбата, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" гр. Разлог не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото в нея не се излагат касационни основания, а се теоретизира кога един акт е нищожен, без конкретно да се излагат съображения за нищожност на обжалвания акт, освен вече разгледаните от съда, че декларацията и заявлението от 1994 г. не са подписани от оспорващата, както и за липсващо уведомяване на касаторката за оспорваното решение, което също е разгледано от съда. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 823 от 3.06.2011 г. е отхвърлена жалбата /именована искова молба/ на Мария Георгиева Петкова - Бумбарова чрез адв. Чавдар Тончев, против решение № 3/2.09.2002 г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Разлог. За да достигне до този резултат Административният съд - Благоевград е приел, че е сезиран с жалба срещу решение, издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, с което е определен вида и начина на обезщетяването в съответствие с размера му и оценката, определена с влязло в сила решение, издадено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и съгласно определения коефициент за редукция на земята по реда на чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е споделил становището на жалбоподателя за допуснато нарушение, изразяващо се в неуведомяването му за процесното решение № 3/2.09.2002 г. на ОСЗГ- Разлог, но е преценил, че то не е от категорията на съществените, защото правото на обжалване е реализирано. В мотивите на атакуваното съдебно решение е обсъдено възражението на жалбоподателя за нищожност на заявление вх. № 177/27.10.1994 г., с което е поискано обезщетяване с инвестиционни бонове, поради неподписването му от жалбоподателката и е счел, че то не се отразява на законосъобразността на оспореното решение № 3/2.09.2002 г. на ОСЗГ- Разлог, тъй като издателят на административният акт се е съобразил с последваща молба на жалбоподателката от 4.11.1999 г., съдържаща валидно искане за обезщетяване със земя. Оттук е изведено заключение за липса на основание за отмяна на процесното решение и за неговата законосъобразност. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Благоевград точно е констатирал, че е сезиран с жалба против две решения на ОСЗГ- Разлог, които се разглеждат по различен ред. Оспорването на решение № 933 от 15.06.2000 г., издадено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е отделено и е изпратено по компетентност на Районен съд - Разград, като образуваното по него съдебно производство е приключило с влязло в сила определение № 670 от 31.01.2011 г. по адм. д. № 7/2010 г., с което производството е прекратено. При това положение Административен съд - Благоевград правилно е установил, че предмет на процеса пред него е действителността и законосъобразността на решение № 3/2.09.2002 г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Разлог. Административният съд - Благоевград правилно е приел, че е сезиран с жалба срещу решение, издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба са изложени теоретични съображения за нищожност, без да се конкретизира за кой точно административен акт се отнасят те. В конкретния случай първоинстанционният съд точно е изследвал релевираните оплаквания, че декларацията и заявлението от 1994 г. не са подписани от жалбоподателката, както и за неуведомяването и за процесното решение и по тях е формирал верен и обоснован извод, че те не обосновават обявяване нищожност или отмяна поради незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Върховният административен съд възприема становището на първоинстанционния съд, че процесното решение на ОСЗГ - гр. Разлог е издадено при съобразяване с нормативните изисквания на специалната норма на чл. 19, ал. 17, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ. Правилно и законосъобразно са тълкувани и приложени горепосочените текстове и е счетено, че административният орган се е съобразил с искането на касаторката да бъде обезщетена само със земя, предвид на което са неоснователни възраженията й за започнало производство без нейна молба. Точно е преценено, че е налице установен по съответния ред недостиг на земя от общинския фонд за обезщетяване и е съобразен изчисления коефициент за редукция с решение по чл. 19, ал. 16 ППЗСПЗЗ, неподлежащо на съдебно обжалване. С оспореното решение № 3 от 2.09.2002 г. е определено обезщетение в съответствие с определения коефициент за редукция, от което следва законосъобразността на обжалваното решение и съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на процесуалния представител на касаторката за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,