Определение № 9191 от 24.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на И. Г. П., чрез адв. Н. Апрахамова за изменение на решение № 5427/02.05.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 10925/2023 г. в частта за разноските. В молбата се твърди, че ревизионният акт е отменен окончателно в частта на установените задължения в общ размер на 45 968.38 лева (главница и лихви), при обжалван материален интерес от 336 515.41 лева общо. Поради това разноските за първоинстанционното производство, които следва да бъдат присъдени на молителя са в размер на 5 247.39 лева, а за касационната инстанция - в размер на 6 106.07 лева. При постановяване на решението съдът е определил разноските в размер на 3 088.97 лева за първата инстанция и в размер на 3 594.44 лева. Искането е за присъждане на разноски съответно в размер на 2 158.42 лева за производството пред административния съд и 2 511.63 лева за касационното производство. Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град Пловдив при ЦУ на НАП чрез гл. юрк. Ц. Дамянова в писмено становище, представено по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва искането като неоснователно. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване на съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен по делото списък на разноските по чл. 80, ал. 1 ГПК съгласно т. 9 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване по делото е бил ревизионен акт № Р-16001621003008-091-001/11.08.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който на И. Г. П. са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 28 075.87 лева и лихви в размер на 17 892.51 лева и за 2016 г. в размер на 189 173.47 лева и лихви в размер на 101 373.56 лева – общо 336 515.41 лева (главница и лихви). С решение № 5427/02.05.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 10925/2023 г. е отменено решение № 1517/08.09.2023 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2986/2022 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001621003008-091-001/11.08.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив по отношение на установения данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 189 173.47 лева и лихви в размер на 101 373.56 лева, както и в частта на присъдените в полза на И. Г. П. разноски за сумата над 3 088.97 лева и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. В останалата част, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001621003008-091-001/11.08.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив по отношение на установения данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на в размер на 28 075.87 лева и лихви в размер на 17 892.51 лева първоинстанционното решение е оставено в сила и в полза на И. Г. П., гр. Пловдив са присъдени съдебни разноски за касационната инстанция в размер от 3 594.44 лева. При постановяване на решението разноските са определени върху материален интерес в общ размер на 571 657.26 лева, който не съответства на общия размер на обжалвания материален интерес по делото от 336 515.41 лева (главница и лихви). Правилно молителят, посочва вида и размера на задълженията, предмет на съдебния спор и правилно определя общия материален интерес от 336 515.41 лева, както и материалният интерес от 45 968.38 лева, за който е отхвърлена касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град Пловдив при ЦУ на НАП и първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила. Поради това основателна е и претенцията му, че за производството пред административния съд му се дължат разноски в размер на 5 247.39 лева от направените разходи в общ размер на 38 414 лева, а за касационното производство - в размер на 6 106.07 лева от направените разходи в общ размер на 44 700 лева. С оглед на изложеното, молбата на И. Г. П., чрез адв. Н. Апрахамова с правно основание чл.248, ал.1 ГПК следва да се уважи и да се измени решение № 5427/02.05.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 10925/2023 г. в частта за разноските, като сумата на присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на И. П., за която решението се отменя се намали на „над 5 247.39 лева“, вместо „над 3 088.97 лева“, а в частта, в която Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на И. Г. П. разноски за касационното производство, размерът на разноските се увеличи от 3594.44 лева на 6 106.07 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,