Определение № 2597 от 28.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 20.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 3470/2022 г. на АС – София постановено в производство по чл. 248 ГПК. Частният жалбоподател- Н. Х. А., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неправилност на определението. Моли да бъде отменено и да бъдат присъдени изцяло претендираните разноски за производството пред въззивния съд. Ответникът –Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущества/ КОНПИ /, чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Производството пред АС – София е образувано по въззивна жалба вх. № 312986/25.11.2022 г. против решение по гр.д. № 15138/2018 г. на ГС- София, с което е отхвърлен изцяло иска на ищеца за отнемане в полза на държавата на движимо имущество - моторни преводни средства/МПС-та/, суми от разпореждане с движимо имущество – МПС-та и суми от преводи на трети лица. Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.06.2023г. и отложено за разглеждане на 08.03.2024г. С молба от 03.07.2023г. процесуалния представител на ответника е поискал присъждане на разноски с представяне на списък по чл.80 ГПК за сумата 9 640 лева, като е представен договор за правна защита и съдействие от 20.06.2023г. от който се установява заплащане на същата сума като адвокатско възнаграждение. С молба от 15.02.2024г. КОНПИ, чрез процесуалния си представител е поискала да се прекрати производството по делото, тъй като оттегля въззивната си жалба. С определение от 16.02.2024 г. по в.гр.д. № 3470/2022 г. на АС – София производството е прекратено поради оттегляне на депозираната въззивната жалба от страна на КОНПИ. С молба от 22.02.2024 г. на Н. А., чрез процесуалния си представител, е поискал да бъде допълнено определението от 16.02.2024 г. като му бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред въззивния съд. С молба от 18.03.2024г. КОНПИ, чрез процесуалния си представител, е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че настоящото производство по ЗПКОНПИ не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС и като е съобразил и решение по дело C – 438/22 г. на СЕС е приел, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 500 лв. Настоящият състав намира обжалваното определение за неправилно. А пелативният съд необосновано е занижил размерите на процесното адвокатско възнаграждения спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото с оглед действителния обем на положения от адвоката труд за осъществяването на защитата на ответника в това производство. До прекратяването на въззивното производство поради оттеглянето на въззивната жалба от комисията - ищец, процесуалния представител на ответника адв. М. А. - САК е изготвила и депозирала мотивиран отговор на въззивната жалба, в който е изложила съображения по всички аргументи касаещи неправилността на първостепенното решение релевирани от въззивника, като се е явила и в откритото съдебни заседание проведено на 23.06.2023 г. и отложено за друга дата по искане на комисията. В цитираното от въззивния съд Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. От така приетото в решението на СЕС следва, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС, при направено възражение за прекомерност на заплатеното такова за адвокатска защита. В случая въззивният съд неправилно е приел, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, тъй като производство не се е развило пред въззивния съд изцяло, поради факта, че КОНПИ е оттеглила въззивната жалба поради приемането на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК. Съдът не е съобразил в достатъчна степен действителната фактическа и правна сложност на делото, съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по същото. Касае се до производство по дело с установена фактическа и правна сложност, като върху ответниците в него е поставена значителна тежест с оглед обхвата на закона и затрудненото доказване на законния произход на имуществото с оглед дългия период назад във времето, приключило с отхвърлително първоинстанционно решение, което е обжалвано от КОНПИ. Следва да се съобрази и факта, че процесуалният представител на ответника, в отговор на въззивната жалба, е обсъдил всички доводи и възражения на КОНПИ, поддържани във възивната жалба, като е направил анализ и на практиката на ВКС по спорните въпроси. Не може да не се вземе предвид и значителния защитаван материален интерес по делото (124 777, 98 лв.), поради което настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат присъдени претеднираните разноски в пълен размер, тъй като възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. В случая оттеглянето на въззивната жалба не може да се отрази на преценката за приложение разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, доколкото невъзможността на процесуалния представител на ответника- по иска и по жалба, да извърши и други процесуални действия по делото, е в резултат от процесуално поведение на ищцовата страна. При сключване на договора за правна помощ страната не може да прецени какви точно процесуални действия ще се наложи да извърши адвоката й, нито към този момент очаква производството през въззивния съд да приключи с прекратяването му, поради оттеглянето на въззивната жалба. В случая уговореното адвокатско възнаграждение не надвишава съществено разумния размер на дължимото възнаграждение за осъществяване защита по дела за отнемане на незаконно придобито имущество, нито е определено в неоправдано висок размер с оглед охраняваните интереси на страната. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане разноски за въззивното производство за сумата над 500 лева до 9640 лева, като се присъди допълнително и сумата 9 140лева. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено в останалата му част. Предвид изложените съображения съдът