Определение № 710 от 03.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 18.11.2014 г. по гр. д. № 4762/2014 в частта, в която е потвърдено решение № ІІ-70-283/27.12.2013 на Софийския районен съд по гр.д. № 15079/2013, с което са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. С. С. от САКАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина нарушаването на нормативни актове и тежко ли е то, и по-специално нарушение е вземането на бракувани и негодни стоки от контейнер за отпадъци на територията на предприятието и каква е неговата тежест, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата С. С. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два от предявените искове са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „складов работник”. Па време на нощната смяна на 06.02.2013 г. заедно с двама други работници от смяната ищецът влиза с частен автомобил на територията на предприятието и прехвърля в него няколко чувала бракувани и негодни за продажба хранителни и други стоки. В предприятието няма изрична забрана за вземане на бракувани и негодни за продажба хранителни и други стоки, дори да се приеме, че извършеното е нарушение на трудовата дисциплина, то не е тежко и не може да обоснове налагането на най-тежкото дсициплинарно наказание. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че тежестта на извършеното нарушение се преценява с оглед на всички обстоятелства, при които то е извършено и по-специално: степента, в която се разстройва производствения процес, размерът на възможните или причинените вреди на имуществото и другите интереси на работодателя, извършват ли се често други подобни нарушения, какви мерки са предприети от работодателя за строго спазване на установената дисциплина, в това число налагани ли са и какви дисциплинарни наказания за други подобни нарушения. Ответникът по касацията не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение