Определение от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2008/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез главен юрисконсулт В. Иванова, срещу Решение № 118 от 12.01.2024 г., постановено по адм. д. № 315 по описа на Административен съд – Русе (АС - Русе) за 2023 г.

С Определение от 03.07.2024 г. е отменено протоколно определение от 20.05.2024 г. за даване на ход на делото по същество и производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка чл. 144 АПК до произнасяне от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С - 121/2024 г.

С молба от 15.12.2025 г. касационният жалбоподател е поискал възобновяване на производството по делото, предвид постановеното решение от 15.12.2025 г. на СЕС по цитираното дело С - 121/2024 г. Така направеното искане е основателно, тъй като с постановяване на цитираното решение на СЕС отразените в протоколно определение от 03.07.2024 г. основания за спиране на делото са отпаднали.

Настоящият съдебен състав констатира служебно обачe, че на 17.04.2025 г. в СЕС е постъпило запитване от Върховния административен съд, съгласно чл. 267, параграф 1, буква "б" от Договора за функциониране на ЕС по следните въпроси:

1) Следва ли член 273 от Директива 2006/112 с оглед член 325, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази, която предвижда отговорност на трето лице при наличието на обстоятелствата, регламентирани в член 19, алинея 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задълженията на юридическо лице за данък върху добавената стойност, когато:

• юридическото лице е заличено от търговския регистър след прекратено производство по несъстоятелност без процедура по предявяване на вземанията на кредиторите;

• в този случай се погасяват на основание член 739, алинея 1 от Търговския закон всички непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника;

• прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на юридическото лице от търговския регистър са установени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд по оспорване на ревизионния акт по член 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди приключване на съдебното дирене и на основание норма от процесуалния закон следва да бъдат взети предвид?

2) Следва ли член 273 от Директива 2006/112 с оглед член 325, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази на член 21, алинея 2 във връзка с член 168, точка 6 и точка 7 от Данъчно-осигурителния кодекс, която приходните органи прилагат при описаните в първия въпрос обстоятелства?

Във връзка с отправеното преюдициално запитване е образувано дело Т-308/2025 г. на Общия съд на СЕС, по което не е постановено решение.

Първоинстанционният съд, постановил обжалваното съдебно решение, е приел за установено, че с Решение № 260015 от 09.03.2022 г., постановено по търг. д. № 47 по описа на Окръжен съд – Пазарджик за 2020 г. длъжникът „Вела М“ ООД е заличен от Търговския регистър. Ревизионният акт срещу „Вела М“ ООД е издаден на 13.05.2021 г. Прието е също така, че той е влязъл в сила на 16.12.2022 г. Към датата на образуване на ревизионното производство срещу П. В. и издаване на спорния РА срещу него за установяване на отговорността му по чл. 19 ДОПК за задължения за данъци и осигурителни вноски – главница в общ размер на 605749,03 лв. и лихва за забава в общ размер на 148989,02 лв., дължими от „Вела М“ ООД за периода 01.07.2018 г. до 31.10.2019 г., РА на „Вела М“ ООД е бил обжалван по административен ред. Поради тази причина производството по обжалване на ревизионния акт, издаден срещу П. В. е било спряно до влизане в сила на РА срещу „Вела М“ ООД.

При така установените факти, настоящият касационен състав приема, че отговорите на поставените в преюдициалното запитване въпроси ще бъдат от значение за правилното решаване на правния спор по настоящото дело, поради което е налице основание за ново спиране на съдебното производството по адм. д. № 2008 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. до произнасяне по дело Т-308/2025 г. от Общия съд на СЕС.

При съобразяване на посочените обстоятелства, процесуалните пречки за спиране на производството по настоящото дело са отпаднали, но същевременно са възникнали нови, които налагат повторното му спиране. Предвид това и на основание чл. 230, ал. 1, предл. първо ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК същото следва да бъде възобновено, след което да бъде постановено определение за повторното му спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка чл. 144 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 230, ал. 1, предл. първо ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение