Определение № 4212 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4881/2023 г.

Производството по делото е образувано по подадена от И. Н. М. касационна жалба срещу решение № 451 от 20.07.2023 г. по в.гр.д.№ 521 от 2023 г. на Благоевградския окръжен съд, трети въззивен граждански състав. С определение № 2868 от 10.06.2024 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал до касационно обжалване горепосоченото решение. С молба от 17.06.2024 г. ответниците по касационната жалба Е. Л. Д. и И. И. М. са поискали ВКС да измени по реда на чл.248 ГПК определението си от 10.06.2024 г. в частта за разноските, като им присъди разноски за адвокат за касационната инстанция в размер на 1 200 лв. Ответницата по тази молба И. Н. М. не взема становище по нея в дадения й от съда едноседмичен срок, а и до настоящия момент. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение по постъпилата молба счита следното: Молбата е допустима: подадена е от легитимирани страни /ответници по касациноната жалба/ и преди изтичане на едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК /определението, чието изменение в частта за разноските се иска, е постановено на 10.06.2024 г., а молбата по чл.248 ГПК е подадена на 17.06.2024 г./. Разгледана по същество, молбата е основателна и като такава следва да се уважи, поради следното: Предвид изхода на делото /недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, което е равнозначно на неуважаване на подадената от И. Н. М. касационна жалба/ и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателката И. М. дължи на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по касационното дело. В отговора на касационната жалба от 06.11.2023 г. ответниците по жалбата са поискали да им бъдат присъдени тези разноски и са представили списък на разноските, а с молба от 20.11.2023 г. са представили доказателства за направени такива разноски- договор за правна защита и съдействие от 02.11.2023 г., пълномощно от същата дата и платежно нареждане от 17.11.2023 г. за плащане на уговорената по банков път част от адвокатското възнаграждение. От тези доказателства се установява, че молителките са направили разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело още преди постановяване на определението от 10.06.2024 г.: частта от 400 лв. са заплатили на 02.11.2023 г. /още преди подаването на писмения отговор на касационната жалба на 06.11.2023 г./, а останалата част от 800 лв. са заплатили по банков път на 17.11.2023 г. /около 10 дни след подаване на отговора/. Поради изложеното, като не е присъдил тези разноски на ответниците по жалбата с определението си по чл.288 ГПК от 10.06.2024 г., настоящият състав на ВКС е постановил непълно определение, което следва да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК, чрез осъждане на жалбоподателката да заплати горепосочените разноски. Поради гореизложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение