Определение № 11618 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11116/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Й. Х., роден на [дата]., с [ЕГН], с адрес в Република България: гр. Хасково, [улица], [адрес], чрез процесуален представител адвокат Е. Милева, съдебен адрес: гр. Свиленград, [адрес], срещу Определение № 7401/23.09.2025 г., постановено по административно дело № 1528/2025 г., по описа на Административен съд - Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата на Й. Х. срещу заповед № 272з-1255/15.04.2025 г., издадена от началник група „Миграция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с която на основание чл. 40, ал.1, т.5 от Закона за чужденците в Република България му е наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“ и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат аргументи относно нарушение на процедурата, регламентирана в чл. 18а, ал. 9 от АПК. Твърди се, че неправилно е прието за редовно връчването на заповедта по посочения ред, както и че неправилни са изводите на съда, че срокът за обжалване е изтекъл и жалбата е просрочена. Изразено е искане за отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна- началник група „Миграция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като адресирана срещу определение от категорията на тези по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, подадена от активнолегитимирано лице, за което определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на Й. Х., подадена срещу заповед № 272з-1255/15.04.2025 г., издадена от началник група „Миграция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с която на основание чл. 40, ал.1, т.5 от Закона за чужденците в Република България му е наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“ и на основание чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ е определен 30-дневен срок за доброволно напускане на страната. С обжалваното определение съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Формулиран е извод, че от страна на административния орган е спазена процедурата за съобщаване, установена в чл. 18а, ал. 9 от АПК. Така постановеното определение е правилно. В оспореното определение съдът се позовава на докладна записка УРИ 272р-10473/23.04.2025 г., на 23.04.2025 г., изготвена от служители на група „Миграция“ при ОДМВР – Хасково, с която е документирано извършване на посещение на заявения от Й. Х. постоянен адрес в Република България, с цел връчване на съобщение УРИ 272000-7951/22.04.2025 г., с което се съобщава за издаването на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. При посещението е установено, че входната врата на блока е заключена, а след позвъняване, никой не отговаря. Предприети са действия за връчване на съобщението по реда на чл. 18а от АПК, за което е съставен протокол от 23.04.2025 г. В същия е посочено, че съобщението е било залепено на входната врата на адрес: гр. Хасково, [улица], [адрес]. Прието е, че предвид датата, на която е било залепено уведомлението – 23.04.2025 г., заповедта следва да се счита връчена на 30.04.2025 г. Жалбата, във връзка с която е образувано първоинстанционното производство е подадена на 21.08.2025 г., поради което е направен извод за нейната недопустимост. Съгласно чл. 18а, ал.9 от АПК когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Видно от приложената справка за постоянен адрес на Й. Х. с [ЕГН], посоченият адрес е: гр. Хасково, [улица], [адрес], като адресът е заявен на 18.02.2021 г. и не са регистрирани промени. Относно настоящ адрес в същата справка е посочено Турция. Не е индивидуализиран конкретен адрес на територията на Република Турция. На известния и заявен постоянен адрес е извършено посещение, като Й. Х. не е бил открит и не е осъществен контакт. Поставено е съобщение, по реда на чл. 18а. ал.9 от АПК. Видно от текста на същото, изрично е посочено, че със заповед № УРИ 272з-1255/15.04.2025 г., по описа на ОДМВР Хасково, на Й. Х. е наложена принудителна административна мярка, на основание чл. 40, ал.1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“. Указано е, че заповедта може да бъде получена в едноседмичен срок в центъра за административно обслужване на граждани от група „Миграция“ при ОДМВР Хасково, всеки работен ден от 08:30 ч. до 17:30 ч. Следователно, спазена е процедурата, регламентирана в чл. 18а, ал.9 от АПК. Съобщението съдържа конкретни данни относно издадения индивидуален административен акт и неговото съдържание. Предвид последното, неоснователни са изложените в жалбата доводи, че поставеното съобщение не индивидуализира подлежащия на връчване акт. Указано е и конкретно време и място където може да бъде връчен актът. Уведомлението е поставено на 23.04.2025 г. Едноседмичният срок, регламентиран в нормата на чл. 18а, ал.9 от АПК изтича на 30.04.2025 г., на която дата се счита и връчена заповедта за налагане на принудителна административна мярка, съгласно правилото на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Жалбата, във връзка с която е образувано производството по адм.д. № 1528/2025 г., по описа на Административен съд – Хасково е подадена на 21.08.2025 г., поради което законосъобразен се явява изводът на съда, че същата е просорочена. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение