Определение № 7654 от 09.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. С. С., жив. в гр. Велико Търново, срещу разпореждане по входящ номер №3657/07.03.2025 г. от 28.04.2025 г. на председателя на шесто отделение на Върховния административен съд, с което е върната частната му жалба против определение №1063/10.02.2025 г. по адм.дело №12095/2024 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно и формулира искане за ползване на служебен защитник в съответното производство. Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срок. Молбата за предоставяне на правна помощ за производството по частната жалба не следва да се уважава на основание чл.24, т.1 от Закона за правната помощ (ЗПП), според който правна помощ не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледана точка на ползата, която би донесла на кандидатстващия. Това е така, защото частната жалба е вече изготвена и по нея е образувано дело, няма възможност за заявяване на други отменителни основания извън посочените в частната жалба, нито пък се предвижда провеждане на открито заседание, в което да се яви процесуален представител. Освен това при наличие на доказателства по спорния въпрос - дата на подаване на върнатата като просрочена частна жалба, участието на адвокат не би могло да повлияе при проверката дали срока за обжалване е изчислен правилно в разпореждането. Предвид изложеното молбата за предоставяне на правна помощ следва да се остави без уважение. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, председателят на шесто отделение на ВАС, е изложил мотиви, че съобщението за постановяване на определение №1063/10.02.2025 г. по адм.дело №12095/2024 г. е връчено лично на жалбоподателя на 24.02.2025 г. 7 - дневният срок за обжалване на определението по чл.230 АПК изтича съобразно правилата на чл.60, ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК на 04.03.2025 г. Частната жалба срещу определението е подадена на 05.03.2025 г. след изтичане на срока за обжалване, поради което е недопустима. Разпореждането е правилно. Обосновани са констатациите за датата на съобщаване на определението лично на частния жалбоподател, датата на подаване на жалбата по пощата. Правилно и в съответствие с чл.60, ал.5 ГПК е изчислен седмодневният срок за обжалване. Частната жалба като подадена след изтичане срока за обжалване е недопустима и е налице хипотезата на 213а, ал.8 вр. ал.2 вр. чл.231 АПК, поради което липсват основания за отмяна на разпореждането. По изложените съображения, разпореждането, като валидно допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.213а, ал.7 АПК вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав