Определение № 3153 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. С молба вх.№ 10489 от 21.05.2026 г. процесуалният представител на А. Л. В.- адв.К. е поискала ВКС да допълни постановеното от него определение № 2540 от 14.05.2026 г. по гр.д.№ 3224 от 2025 г. в частта за разноските, като присъди на А. В. направени разноски в размер на 1 200 лв., уговорени в договор за правна защита и съдействие от 13.08.2025 г. като адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на В. по касационната жалба на Н. И., по която е било образувано настоящото дело. В писмен отговор от 03.06.2026 г. пълномощникът на насрещната страна Н. А. И. оспорва молбата. Твърди, че тя е неоснователна поради липса на доказателства за реално направени разноски в претендирания от молителката размер и поради това, че с нея се искало пререшаването на въпроси, по които съдът вече се бил произнесъл. Прави и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на тези разноски в сравнение с фактическата и правна сложност на делото. Моли молбата да бъде оставена без уважение или евентуално- да се присъдят разноски в разумен и съобразен със закона размер. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по постъпилата молба приема следното: Молбата е подадена от легитимирана страна и преди изтичане на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен срок от постановяване на определение № 2540 от 14.05.2026 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и като такава е допустима. По основателността на молбата: Производството по гр.д.№ 3224 от 2025 г. е било образувано по подадени две касационни жалби от А. Л. В. и от Н. А. И. срещу различни части от решение № 1686 от 19.03.2025 г. по в.гр.д.№ 2381 от 2023 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав: Съделителката А. Л. В. е обжалвала това решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № II-55-20058065 от 19.09.2022 г. по гр.д. № 64645 от 2016г. на Софийския районен съд, ГО, 55 състав в частта му за отхвърляне на претенцията на А. В. по чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот /апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес], ап.***, със застроена площ от 86,55 кв.м, заедно с избено помещение № ***с площ от 2,19 кв.м, заедно с 1,176 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г. на ИД на АГКК/ и за изнасяне на този имот на публична продан. Съделителят Н. А. И. е обжалвал въззивното решение в частите му, касаещи предявените в делбеното производство искове по чл.31, ал.2 ЗС и чл.30, ал.3 ЗС. С определението от 14.05.2026 г. настоящият състав на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на Н. А. И. срещу частта от въззивното решение, касаеща иска по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 2 191,50 лв., а в останалата част касационната жалба на Н. И. и касационната жалба на А. В. не са допуснати до касационно разглеждане. Действително, в определението от 14.05.2026 г. съдът не се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на направените от тях разноски по делото на ВКС, поради което те имат право да искат допълване на определението в частта за разноските по реда и в срока по чл.248 ГПК. За да се прецени обаче дали молбата на А. В. за присъждане на направените от нея разноски за защита срещу подадената по настоящото дело касационна жалба на Н. И. е основателна, на първо място следва да се даде отговор на по-общия въпрос: Дължат ли се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване. По този въпрос обаче с разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3 от 2025 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и на основание чл.292 ГПК производството по подадената от А. Л. В. молба по чл.248 ГПК следва да бъде спряно до постановяване на решение по горепосоченото тълкувателно дело. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение