Определение № 2664 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2035/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 вр. чл.154а, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. И. Б., чрез процесуален представител, против протоколно определение №102 от 15.01.2026г., постановено по адм. дело №718/2025г. по описа на Административен съд-Сливен/АС-Сливен/. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, като не са налице предпоставките за спиране, визирани в чл.154а, ал.1, т.8 АПК. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът в настоящото производство – „Изи Асет Мениджмънт“АД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба, и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество и предвид извършената служебна проверка на осн. чл.218, ал.2 АПК е основателна. С обжалваното определение на осн. чл.154а, ал.1, т.8 АПК, АС-Сливен е спрял производството по делото до произнасяне на СЕС по дело №С-676/2025г. (произнасяне с окончателен съдебен акт по отправеното преюдициално запитване съм Съда на Европейския съюз /СЕС/, с определение №11385 от 21.10.2025г.- по административно дело №1643 от 2025г. по описа на Административен съд-Варна). Производството пред първостепенния съд е инициирано по жалба на Н. И. Б., против отказ на „Изи Асет Мениджмънт“АД по отправено заявление на осн. чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента), в частта, в която не е предоставено пълно копие на сключения договор за паричен заем, представляващ носител на лични данни, както и в частта, в която не са предоставени лични данни, свързани с извършените във вр. с договора плащания. За да спре производството по делото АС-Сливен е констатирал, че пред СЕС е образувано дело №С-676/25 по отправено преюдициално запитване на АС-Варна, с определение №11385/21.10.2025г. по адм.д.№1643/2025г. по описа на същия съд, което дело според съда е със сходен предмет с този на делото пред АС-Сливен. Съдът е намерил, че поставените преюдициални въпроси (формулирани в т.1 - т.5 в определението на АС-Варна) по цитираното дело на СЕС са относими към тълкуването на приложимата за решаването на настоящия спор правна уредба. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че към датата на постановяване на обжалваното определение пред Съда на Европейския съюз е висящо дело №С-676/25, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд-Варна, с определение №11385/21.10.2025г. по адм.д.№1643/2025г. по описа на същия съд. Решението по дело №С-676/25 ще е задължително за всички национални съдилища в Европейския съюз, но при преглед на формулираните въпроси от запитващия съд - АС-Варна, не се установява същите да са от значение за конкретния правен спор пред АС-Сливен, т.е. изхода от цитираното по-горе дело на СЕС не обуславя изхода на спора по дело №718/2025г. на АС-Сливен. В процесния казус със заявление от 02.10.2025г. на основание ОРЗД, Н. Б., чрез адвокат П. Павлов е поискал от „Изи Асет Мениджмънт“АД, вероятно обработващо лични данни на Б., на осн. чл.15 ОРЗД да бъде предоставено потвърждение на обработваните от дружеството лични данни, в това число целите на обработването, съответните категории лични данни, получателите или конкретните получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, предвидения срок за съхранението на всяка от личните данни и останалите предвидени реквизити, както и да му предоставено копие на личните данни, които са в процес на обработване. На осн. чл.15 и чл.20 от Регламента е поискано да бъдат предоставени свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпвали за погашения по всеки от договорите, както и за погашения на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми ( в т.ч. главница, лихви, такси, възнаграждение за поръчителство, неустойки и др.). Поискано е предоставяне на копие от сключения договор за кредит между Н. Б. като кредитополучател и Дружеството като кредитодател, тъй като същия е носител на лични данни, обработвани от дружеството на осн. възникнали облигационни отношения. Правните въпроси, релевантни за конкретния правен спор предвид направеното запитване, и съдържанието на заявление с дата 02.10.2025г., са свързани с прилагането на чл.15, §1, §3 и §4 ОРЗД, включително въпроса задължен ли е администратора на лични данни при упражняване правото на субекта на данни по чл.15 ОРЗД, да предостави на субекта на данни, при изрично заявление от негова страна, на копие от личните данни на този субект, които данни са в процес на обработване от администратора, в хипотеза на искане за предоставяне на документ в цялост, съдържащ лични данни на субекта, дори когато такъв документ в съответния вид е притежание на субекта. Отговори на тези въпроси се съдържат в приложимите разпоредби на чл.4, чл.12, чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително Съображения 26, 58, 60, 63. По спорния за производството пред АС-Сливен въпрос, свързан с прилагане на чл.15, §3 ОРЗД е налице и съдебна практика на СЕС, обективирана в Решение на съда от 04 май 2003г. по дело С-487/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) с акт от 9 август 2021 г., постъпил в Съда на 9 август 2021 г., в рамките на производство по дело F.F. срещу Цsterreichische Datenschutzbehцrde, (ECLI:EU:C:2023:369), Решение на съда от 26 октомври 2003г. по дело С-307/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 29 март 2022 г., постъпил в Съда на 10 май 2022 г., в рамките на производство по дело FT срещу DW ( ECLI:EU:C:2023:811), като и в други актове на СЕС. Същевременно при прочит на поставените от АС-Варна въпроси по преюдициалното запитване е видно, че контекста и спецификата на казуса пред АС-Варна касае хипотеза на достъп и преносимост на лични данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за специфични цели- за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, във вр. със задължението на администратора на лични данни да предостави освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, но при определено условие, касаещо сключването на този договор. Може да се изследват мотивите на АС-Варна за отправеното от преюдициално запитване, в цялостния контекст на спорните въпроси по конкретния казус, предмет на разрешаване от този съд, с оглед възможностите или нежеланието на АС-Варна да извършва собствено тълкуване на приложимото право, включително правото на ЕС, но това не е задача на настоящия съдебен състав. Трябва да се отбележи, че в случая независимо от наведените доводи в жалбата до АС-Сливен, съдът на осн. чл.168 ал.1 АПК е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а съгласно чл.168, ал.2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като отговорът на СЕС по поставените в преюдициално запитване на АС-Варна по адм. д.№1643/2025 по описа на същия съд, не обуславя изпълнението на задължението на АС-Сливен в горния смисъл. Налага се извод, че дори да се приеме, че поставените от АС-Варна въпроси са частично относими към правните въпроси релевантни за конкретния правен спор пред АС-Сливен, то разрешение на тези въпроси е налице в приложимата материалноправна уредба и относимата съдебна практика, а висящото пред Съда на Европейския съюз дело №С-676/25, не може да бъде определено като обуславящо за разрешаване на спора по а.д. №718/2025г. на АС-Сливен. Не се установява препятствие за прилагане от едноличния състав на АС-Сливен на независимото съдийско мислене и съответно убеждение, съобразно приложимите материалноправни норми при решаване на спора. Предвид приложеното настоящият състав приема, че първостепенния съд неправилно е спрял на основание чл.154а, т.8 АПК съдебното производство до приключване на дело С-676/2025 на СЕС. Липсва хипотеза на преюдициалност между инициирано от АС-Варна дело, висящо пред СЕС и адм. дело №718/2025г. по описа на Административен съд-Сливен, обуславяща приложението на чл. 154а ал. 1, т. 8 АПК. Обжалваното определение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК трябва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение