Определение № 546 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 530/2011 г.

Производство по чл. 123 ГПК. Образувано е по молба от И. В. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] 1271, кв. И., [улица] искане, основано на разпоредбата на чл. 123 ГПК, за определяне от Върховния касационен съд на местно компетентен съд да разгледа и реши спор с правно основание чл. 127 СК за упражняване на родителски права по отношение на малолетно дете между него и съпругата му Д. С. С.-И.. Искането е неоснователно. Съмненията и притесненията на ищеца за уговорен процес с предизвестен край с оглед съществуващи между ответник - съдия С. и нейни колеги-от съдебния район на Пазарджишки окръг формални и неформални служебни и лични отношения не е основание по смисъла на чл. 123 ГПК за определяне от страна на Върховния касационен съд местно компетентен съд да разгледа и реши спора между страните. Ако ищецът счита, че са налице основания за отвод на определени съдии, каквото всъщност по естеството си е разбирането му, приложима е процедурата по чл. 23 ГПК, която в случая е проведена видно от определение на Пазарджишки окръжен съд от 7.09.2011 г. по в. ч. гр. д. № 789/2011 г., в резултат на която е определено делото да се изпрати за разглеждане от Районен съд – Пещера. С определение № 484/16.09.2011 г. на Районен съд – Пещера ход на делото е даден и съдът се е произнесъл по доказателствата. Определянето на подсъдност от Върховния касационен съд на основание чл. 123 ГПК е процесуалноправна хипотеза на закона, която не е приложима за конкретния случай. Мотивиран от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение