Определение № 302 от 06.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3146/2020 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Д. В. Д. и Н. В. Д., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 341/14.10.2019 г., допълнено в частта за разноските с решение № 492/12.12.2019 г., постановени по възз. гр. дело № 16/2019 г. на Русенския окръжен съд. С влязлото в сила въззивно решение е отменено първоинстанционното решение по делото и вместо него е признато за установено, че молителките дължат на Н. М. С. сумата 15 000 лв. – по 7 500 лв. всяка от тях, представляваща платена продажна цена от ищеца С. на наследодателката на молителките Д. Д. К., по предварителен договор за продажба на имот от 20.02.2011 г., поради разваляне на предварителния договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 4926/2016 г. на Русенския районен съд. В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. М. твърдят, че след приключването на делото са възложили на вещото лице И. С. извършването на комплексна почеркова и техническа експертиза, и същият съставил протокол № 20/ИСПЕ-038 от 29.07.2020 г., в който обективирал категорично заключение, че предоставените му за изследване три копия от процесния предварителен договор (каквото копие е представено и по делото с нотариална заверка) са неистински документи, предвид установена манипулация в съдържанието му. М. считат, че така извършената експертиза, респ. – съставеният за нея протокол са, съответно – ново обстоятелство, респ. – ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при разглеждането му не са могли да им бъдат известни. Ответникът по молбата за отмяна – ищецът по делото Н. М. С., в отговора си излага становище и съображения за процесуална недопустимост на молбата, евентуално – за неоснователност на същата. Във връзка с възражението си за недопустимост поддържа, че представеният от молителките протокол нямал характера на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, че твърденията на молителките не били включени в нито едно от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК, както и че искането им за отмяна по същество било насочено срещу определение № 423/29.05.2020 г. по гр. дело № 677/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване на влязлото в сила въззивно решение № 341/14.10.2019 г. Настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирани за това лица, като същата съдържа точно и мотивирано изложение на наведеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, и е подадена на 26.08.2020 г. – в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, считано от датата на съставянето на представения протокол № 20/ИСПЕ-038 от 29.07.2020 г., преди която дата молителките очевидно не са могли да се снабдят със него. Възраженията на ответника по молбата за отмяна, за недопустимост на същата са неоснователни. Доводът му, че молителките по същество искали отмяна на определението на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване на влязлото в сила (именно поради това) въззивно решение, чиято отмяна се иска, е очевидно неоснователен – не кореспондира по никакъв начин с изложеното в обстоятелствената част и петитума на молбата за отмяна. Въпросите дали представеният от молителките протокол, респ. – обективираните в съдържанието му обстоятелства, съставляват ново писмено доказателство, съответно – нови обстоятелства, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, са въпроси относно основателността на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение, а не относно нейната процесуална допустимост, поради което ще бъдат разгледани от съда с решението по делото. Предвид гореизложеното, делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение