Решение № 5927 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1309/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби, като първата е подадена от В. Ц. Т., [ЕГН], чрез пълномощник адв. Н. Христова против Решение № 34589 от 22.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1542/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, в която е отхвърлен единият от трите съединени искове срещу Националния осигурителен институт (НОИ) с правно основание чл. 1, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 205АПК, с който се иска да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия във връзка с производство по отпускане на пенсия за инвалидност в периода от 02.09.2022 г. – 28.03.2023 г. и в периода от 12.05.2023 г. до 29.08.2023 г., ведно с дължимата лихва за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 2015.95 лв., считано от 29.08.2023 г. до 13.02.2025 г. Твърди, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът се е произнесъл по три иска, при положение че твърдяната от ищцата отговорност е деликтна и единна, тъй като вредата е резултат от едно и също противоправно поведение – всички фактически действия и бездействия на администрацията в административното производство, причинили й стрес и сериозно влошаване на здравословното й състояние и качество на живот. Излага доводи, че при постановяване на решението, в неизпълнение на разпоредбата на чл. 204 ал. 4 АПК, съдът е отхвърлил третия иск, без да формира подробни мотиви относно законосъобразността на отделните действия на НОИ, довели до неправомерно забавяне на произнасянето на органа по пенсионната преписка. Прави извод, че съдът не е изпълнил задължението си да изследва незаконосъобразността на всички действия и бездействия по пенсионната преписка, както и че липсата на анализ и оценка на всяко действие по пенсионната преписка е довела до необоснованост на решението. Иска отмяна на постановеното решение, в частта с която съдът e отхвърлил третия предявен иск за сумата над 10 000 /десет хиляди/ лв. и постановяване на решение, с което ответникът НОИ София да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в пълния предявен размер от 20000 /двадесет хиляди лв./, ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от 13.02.2025 г. - датата на предявяване на настоящия иск до датата на окончателното ѝ изплащане. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. От В. Ц. Т. е подадена и частна жалба срещу Определение №1306/12.01.2026г., с което е оставена без уважение молбата за изменение и допълване на решението в частта му относно разноските относно присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Втората касационна жалба е подадена от ответната страна в първоинстанционното производство – НОИ, чрез процесуален представител юриск. Велкова, против Решение № 34589 от 22.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1542/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, в която е осъден да заплати на ищцата: сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица в ТП на НОИ, София, изразяващо се в неизплащане на пенсия за инвалидност, за периода от 02.09.2022 г. до 29.08.2023г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2025г., до окончателното й изплащане; и сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно действие на длъжностни лица в ТП на НОИ, София, изразяващо се в анулиране на проект на разпореждане за пенсия № 6610136790, протокол № 55177/24 от 12.05.2023г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба –13.02.2025 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че относно тези два иска съдът необосновано е приел за доказано наличието на всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като такива не са доказани в хода на съдебното производство. Счита, че неправилно съдът е приел за доказана в случая изискуемата причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане в здравословното състояние на ищцата, както и че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица при ТП на НОИ-София. Иска отмяна на решението в обжалваната част като неправилно. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на В. Ц. Т. и основателност на касационната жалба на НОИ само в частта й, насочена срещу осъждането на НОИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по втория иск и оставяне в сила решението на първоинстанционния съд в останалата част поради липсата на касационните основания по чл. 209 от АПК. Счита частната жалба срещу Определение №1306/12.01.2026г., с което е оставена без уважение молбата за изменение и допълване на решението в частта му относно разноските за основателна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваната част от решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, всяка от тях като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба на В. Ц. Т., чрез адв. Н. Христова, срещу НОИ с правно основание чл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 205 АПК, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., претърпени вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Дирекция „Пенсии“ при НОИ, изразяващо се в непроизнасяне по заявление за отпускане на пенсия за инвалидност и неиздаване на пенсионно разпореждане в законоустановения срок. С уточнение от 09.04.2025 г., ищцата конкретизира, че претендира обезщетение за периода от 02.09.2022 г. – датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия до 29.08.2023 г., като твърди, че забавянето е причинило стрес, тревожност и психическо напрежение, без да бъде отчетено, че е лице с увреждания съгласно решение на ТЕЛК. В проведеното първо съдебно заседание е постъпил трето уточнение на исковата молба и искане за изменение на иска, като се намалява исковата претенция от 40 000 лв на 20 000 лева. Ищцата конкретизира в заявление от 09.04.2025 г. претендираните с иска си неимуществени вреди, като иска ответната страна да заплати както следва: 1. Обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лева в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица в Дирекция „Пенсии“ в НОИ, състоящото се в неизплащане на пенсия в размер на социалната пенсия за старост, в нарушение на чл.98, ал.7 от КСО, за периода от 02.09.2022 г. до 29.08.2023 г., както и лихва за забава в размер на 1007,98 лева; 2. Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица в Дирекция „Пенсии“ на НОИ, изразяващи се в издаване на нищожно, a при условията на евентуалност незаконосъобразно разпореждане за анулиране на пенсионно разпореждане от 12.05.2023 г., както и лихва за забава в размер на 1007,98 лева; 3. Обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия по чл.250 от АПК осъществени без да се основават на административен акт или закон и незаконосъобразни бездействия по чл.256 от АПК неизвършване на фактически действия в разрез с изискуемите активни такива, от длъжностите лица в Дирекция „Пенсии“ в НОИ, съгласно разпоредбите на КСО, в периода от 02.09.2022 г. до 28.03.2023 г., когато е издадено разпореждане за спиране на производството по пенсионната преписка, и в периода от 12.05.2023 г., когато е издадено разпореждането за отпускане на пенсия /впоследствие анулирано/ до 29.08.2023 г. – датата на издаване на крайния индивидуален административен акт - влязло в сила разпореждане за отпускане на пенсия, както и лихва за забава в размер на 2015,98 лева. Претендира законната лихва върху главниците, считано от 13.02.2025 г. (датата на предявяване на настоящия иск) до датата на окончателното й изплащане. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че ищцата е подала заявление с вх. № 2113-21-6529/02.09.2022 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към което е приложила необходимите документи по чл. 3 НПОС. Към пенсионното досие са били приобщени и документи, свързани с проведени производства пред ТЕЛК и НЕЛК, включително експертни решения и уведомления по чл. 112 ЗЗ. С ЕР на НЕЛК № 2976/28.10.2020 г. е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1951/01.07.2020 г., като впоследствие с ЕР на НЕЛК № 1875/22.10.2021 г. решението е отменено и преписката е върната за ново освидетелстване. Междувременно с Решение № 4759/16.07.2021 г. по адм. д. на АССГ е отменено ЕР № 2976/28.10.2020 г. на НЕЛК. По-късно е постановено ЕР на ТЕЛК № 1180/20.04.2022 г., което също е било оспорено пред НЕЛК. С ЕР на НЕЛК № 0988/05.08.2022 г. е отменено ЕР на ТЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, като е определена 78 % трайно намалена работоспособност, а в останалата част решението е потвърдено. Срещу това решение е било образувано адм. д. № 8188/2022 г. по описа на АССГ. В хода на пенсионното производство пенсионният орган е извършил служебни проверки относно осигурителния стаж и доход на ищцата и е изискал допълнителни данни от РКМЕ и НЕЛК относно началната дата на инвалидизиране. С писмо от 21.10.2022 г. НЕЛК е уведомила ТП на НОИ, че поради висящия съдебен спор по адм. д. № 8188/2022 г. констатациите в ЕР № 0988/05.08.2022 г. не следва да се приемат за окончателни. Въз основа на това е постановено Определение № 66101367908/24.10.2022 г., с което производството по заявлението за отпускане на пенсия е спряно поради наличие на преюдициален спор. След влизане в сила на Решение № 7688/14.12.2022 г. по адм. д. № 8188/2022 г. на АССГ, със заявление от 04.04.2023 г., ищцата е поискала възобновяване на производството. Изготвен е проект на разпореждане [номер], протокол № 55177/24 от 12.05.2023 г. за отпускане на пенсия, който впоследствие е бил анулиран, без по делото да е представен изричен акт за това. Ответната страна поддържа тезата, че проектът не представлява административен акт. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства и са назначени три съдебномедицински експертизи – с вещи лица клиничен психолог, специалист по вътрешни болести и кардиолог. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ относно иска за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица в ТП на НОИ, София, изразяващо се в неизплащане на пенсия в размер на социалната за старост, в нарушение на чл. 98, ал. 7 от КСО за периода 02.09.2022г. - датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия до 29.08.2023г. – датата на издаване на пенсионно разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба 13.02.2025г., до окончателното й изплащане, както и иска за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно действие на длъжностни лица в ТП на НОИ, София, изразяващо се в анулиране на проект на разпореждане за пенсия № 6610136790, протокол № 55177/24 от 12.05.2023г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на ИМ – 13.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за сумата от 10 000, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в ТП на НОИ, София в периода от 02.09.2022 г. до 28.03.2023 г., когато е издадено определение за спиране на производството по пенсионната преписка, и в периода от 12.05.2023 г., когато е издадено разпореждането за отпускане на пенсия /впоследствие анулирано/ до 29.08.2023 г., датата на издаване на крайния индивидуален административен акт - влязло в сила разпореждане за отпускане на пенсия, ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от 13.02.2025 г. - датата на предявяване на настоящия иск до датата на окончателното й изплащане, както и исковете за мораторни лихви като неоснователни и недоказани. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но по съображения, различни от изложените. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че относно първите два иска е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи исковете, съдът е счел, че те са основателни и доказани, въз основа на събраните доказателства по делото. По делото безспорно се установява, че се касае за неоснователни действия и бездействия на административния орган, довели до забава за произнасяне и съответно неизплащане на дължимата пенсия за инвалидност до датата на изплащането на пенсията за целия период от 12.05.2023 г., когато е издадено разпореждането за отпускане на пенсия до 29.08.2023 г., датата на издаване на крайния индивидуален административен акт - влязло в сила разпореждане за отпускане на пенсия и съответно дължимите се суми са изплатени. Правилни са изводите на съда и относно незаконосъобразността на действието по анулиране на проект на разпореждане [номер], протокол № 55177/24 от 12.05.2023 г. за отпускане на пенсия за инвалидност. Макар проектът да не представлява самостоятелен административен акт, публикуването му е създало у ищцата оправдани правни очаквания за предстоящо отпускане на пенсия. Последвалото му анулиране е извършено без нормативно уреден ред и без постановяване на изричен акт, което е лишило лицето от възможност за ефективна защита срещу това действие на администрацията. По този начин, при продължаващо непроизнасяне по заявлението и липса на определен дори минимален размер на пенсия, ищцата е била поставена в състояние на продължителна несигурност и без доходи, което обосновава извод за настъпили неимуществени вреди в причинна връзка с поведението на административния орган. Поради това, исковата претенция в размер на общо 10 000 лв. се оказва основателна и доказана и съдът правилно е уважил така предявения размер. Обезщетението в така определения размер от 10 000лв. е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през които са понасяни вредите. Относно претенцията по третия иск, заявена за незаконосъобразни действия и бездействия по време на административното производство, правилно съдът я е отхвърлил, тъй като така заявената претенция покрива по основание и период исковата претенция за неоснователни бездействия и е недопустимо на едно и също основание и за един и същи период, ответникът да бъде осъден два пъти да заплати обезщетение. Относно разпореждането за анулиране на пенсионно разпореждане от дата 12.05.2023 г., правилно е прието от съда, че същото няма характер на индивидуален административен акт и то не е породило правно действие и не би могло да послужи като основание за неизплащане на пенсията, определена с влязъл в сила административен акт. Правилно съдът е отхвърлил исковете за мораторна лихва върху всяка от главниците. При отговорността по чл. 1 ЗОДОВ задължението за обезщетение възниква от момента на установяване на незаконосъобразното действие или бездействие по съответния ред, респективно от влизане в сила на съдебния акт, с който то е признато за незаконосъобразно. В случая не е налице предварително установен по надлежния ред административен акт или съдебно решение, с което да е констатирана незаконосъобразността на твърдените действия и бездействия преди претендирания начален момент – 29.08.2023 г. Дължима е законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Предвид гореизложеното, касационните жалби са неоснователни, а атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Първоинстанционният съд не е съобразил, че в случая са налице различни субекти по вземанията за разноски, както и че самите вземания имат различно основание и титуляр. Разноските, присъдени в полза на ответника, се дължат от ищеца, докато присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е дължимо пряко на процесуалния представител, който е самостоятелен носител на това вземане. Следователно липсва необходимата идентичност между страните по насрещните вземания, за да бъде допустимо прихващане. Както правилно се поддържа в частната жалба, предпоставките за извършване на прихващане не са налице, тъй като не съществува насрещност между едни и същи правни субекти. Поради това съдът неправилно е намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение със сумата на разноските за юрисконсултско възнаграждение, присъдени в полза на ответника. По тези съображения, настоящият състав счита, че частната жалба е основателна, а обжалваното решение следва да се измени в частта за разноските и в полза на Н. Христова следва да се присъдят поисканите разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете инстанции общи в размер на 1 687.26 евро, от които 1 022.58 евро за първата инстанция и 664.68 евро за касационната инстанция. В. Ц. Т., [ЕГН] следва да бъде осъдена да заплати на НОИ, гр. София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 33.23 евро. С оглед изложеното, и на основание чл. 221, ал. АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,