Решение № 220 от 30.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 72/2017 г.

Решение № 220 от 30.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 72/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на з. против решение № 1626 от 27.07.2016 г. по в. т. д. № 3219/2015 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение № 427 от 10.03.2015 г., поправено с решение № 673 от 22.04.2015 г. по т. д. № 522/2014 г. на СГС, в частта, с която М. на здравеопазването е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 2 от Договор № РД-17-43 от 17.01.2013 г. сумата от 26 681.16 лв., както и направени разноски в размер на 1920.58 лв. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 72, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, приемайки, че уговореният между страните едномесечен срок за доставка, считано от получаване на заявка от изпълнителя [фирма] /получена на 23.04.2013 г./, започва да тече от следващия ден - 24.04.2013 г., с оглед което неправилно е изчислил и броя на дните, през които [фирма] дължи неустойка за забава, респективно изводът за размера на дължимата от М. на здравеопазването сума, също е неправилен. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените разноски пред ВКС и пред първоинстанционния съд. Ответникът по касация - [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски. С определение № 431 от 04.07.2017 г., решението в посочената част е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса относно прилагането на въведеното с чл. 72, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ЗЗД правило за изчисляване на месечния срок при изпълнение на договорите. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от сключен по реда на ЗОП договор с предмет доставка на "системи за централна стерилизация", като липсва спор между страните относно смисъла и значението на отделните уговорки. Посочил е, че е безспорно, че ищцовото дружество е доставило и монтирало процесното оборудване, съобразно уговорените вид и качество, както и че ответникът не е платил исковата сума в размер на 50 936.76 лв., съставляваща част от уговореното и изискуемо възнаграждение за доставка и монтаж на доставеното от ищеца оборудване. По отношение на спорния по делото въпрос - за погасяване на материалното вземане поради осъществено прихващане от ответника с дължимата му неустойка за забава в размер на 4% /50 936.76 лв./ от общата стойност на договора, съгласно чл. 41, ал. 1 от процесния договор, въззивният съд е изложил следните съображения: 1. Уговорената в посочената договорна разпоредба неустойка в размер на 0.5% от общата цена на договора за всеки просрочен ден при неточно изпълнение на задълженията на ищеца по договора, се дължи за 27.05., 28.05., 30.07. и 31.07. от календарната 2013 г. или сумарно за четири дни, съобразено с чл. 2, ал. 4 и ал. 5 от договора - уговореният едномесечен срок от заявката /получена на 23.04.2013 г./, за извършване на доставката, започва да тече от 24.04.2013 г. и съответно изтича на 27.05.2013 г., тъй като 24.05.2013 г. /петък/ е неприсъствен ден. 2. Съставеният констативен протокол от 27.05.2013 г. установява "доставката" на описаните в него апарати, съставляващи елементи от системата за централна стерилизация, като друга част от елементите е доставена преди това, видно от констативен протокол от 30.04.2013 г. 3. Предвид уговореното в разпоредбата на чл. 19 от договора, изискваща съставяне на "приемно-предавателен протокол" за приемането и предаването на оборудването, както и съпровождане на предаването на вещта от предаване на документи като: гаранционна карта, инструкция за експлоатация, ръководство за ползване, техническо описание и др. /които са предадени на 29.05.2013 г./ и при липса на необходимите специални познания у съда, за да извърши сравнение между частите от системата, описани в нарочно приложение към договора и тези, в констативните протоколи, за да установи евентуално действителността на твърдението на ищеца, доставката е извършена на 29.05.2013 г., когато страните са подписали нарочен Приемо-предавателен протокол, в който е отразена констатацията на ответника като купувач на оборудването за липсата на явни недостатъци, дължима именно при предаване на вещта-предмет на договора, както и констатации относно опаковката и спазването на съответни нормативни изисквания. 4. Следователно, доставката на оборудването по смисъла на договора - чл. 2, ал. 4 вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2, е осъществена на 29.05.2013 г., когато страните са подписали процесния приемно-предавателен протокол. 5. Допуснатата от ищеца забава от 2 дни /27.05. и 28.05./ обуславя и отговорността на същия за мораторна неустойка по чл. 41 от договора, чийто размер е 0,5% от общата цена за всеки ден забава, или 12127.80 лв. 6. Съгласно чл. 2, ал. 5 от договора, от датата на доставка тече двумесечният срок за монтаж и въвеждане в експлоатация на процесната система и съответно същият изтича на 29.07.2013 г., а тъй като в съдържанието на договора страните са разграничили изрично действията "монтаж" и "въвеждане в експлоатация" на процесното оборудване, неоснователно е възражението на ищеца, че с протокола от 12.07.2013 г. за извършен монтаж се удостоверява изпълнението и на задължението му за въвеждане в експлоатация на оборудването, удостоверено с Протокол за въвеждане в експлоатация от 01.08.2013 г. 7. Допуснатата забава за въвеждане в експлоатация е в размер на 2 дни и също обуславя като самостоятелно основание възникването на задължението на ищеца да плати мораторна неустойка, съгласно чл. 41 от договора, а изчислена по правилото на тази разпоредба, същата възлиза на 12127.80 лв. 8. Съществуването на изискуемо и ликвидно вземане на насрещната страна и наличието на предпоставките на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД предпоставят валидността на осъщественото извънсъдебно прихващане от ответника със сумата от 24 255.60 лв., а предявеният иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 ГПК е основателен и доказан до размера от 26 681.16 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Регламентацията на пресмятането на свързаните с изпълнението на правните сделки срокове, при липса на изрични уговорки между страните относно начина на изчисляване, се съдържа в нормата на чл. 72 от ЗЗД, предвиждаща броене на сроковете по месеци /ал. 1, изр. 1/, седмици /ал. 1, изр. 2/ и дни /ал. 1, изр. 3/. Съгласно чл. 72, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. С визираната разпоредба ясно и недвусмислено се определя начинът на изчисляване на срок, който се брои по месеци, чрез посочване на момента на изтичането му - в съответното /на деня на събитието или на момента, от който започва да тече срока/ число на последния месец от срока, а ако този месец няма съответно число - в последния му ден, като предвид посочената законова регламентация, при изчисляването на срок, който се брои по месеци, е неприложимо правилото на чл. 72, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД /относимо единствено при срокове, броени по дни/. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, решението в обжалваната му част е частично неправилно. Спорно по делото е обстоятелството, дали вземането на ищеца [фирма], в размер на 50 936.76 лв., за доставено и монтирано оборудване, съобразно уговореното в процесния договор вид и качество, е погасено поради осъществено от ответника извънсъдебно прихващане с дължимата му неустойка за забава в размер на 50 936.76 лв., съгласно чл. 41, ал. 1 от процесния договор, евентуално поради основателност на поддържаното от М. на з. и възражение за прихващане /каквото с оглед наведените в отговора на исковата молба обстоятелства, несъмнено е било поддържано от ответника/. В договора страните са уговорили /чл. 2, ал. 4/, че изпълнителят [фирма] следва да достави оборудването в едномесечен срок от получаване на писмена заявка от възложителя М. на з. Установява се, че писмената заявка е получена от [фирма] на 23.04.2013 г., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 72, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, срокът за изпълнение е изтекъл в края на 23.05.2013 г. /съответното на деня на получаване на заявката число на последния месец от срока/, който е присъствен ден. В този смисъл и тъй като по делото се установява, че доставката е извършена на 29.05.2013 г. /когато страните са подписали нарочен приемо-предавателен протокол/, при изпълнение на задължението си ищецът е допуснал забава от пет дни, което обуславя и отговорността му за мораторна неустойка по чл. 41 от договора, в размер на 30 319.50 лв., представляващи по 0,5% от общата цена на договора за всеки ден забава. Съгласно чл. 2, ал. 5 от договора, от датата на доставка тече двумесечният срок за монтаж и въвеждане в експлоатация на процесната система, съответно срокът е изтекъл на 29.07.2013 г., а тъй като задължението за въвеждане в експлоатация на оборудването е изпълнено на 01.08.2013 г. /удостоверено с протокол за въвеждане в експлоатация от същата дата/, допуснатата забава е от 2 дни и също обуславя като самостоятелно основание възникването на задължение на ищеца да плати мораторна неустойка по чл. 41 от договора, възлизаща на 12 127.80 лв. Установяването на съществуването на посочените изискуеми вземания /които не са ликвидни, предвид обстоятелството, че не са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение, а за тях съществува спор между страните по отношение на основанието и размера им/, води до извод за основателност на направеното възражение за прихващане със сума в общ размер от 42 447.30 лв., а предявеният иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 ГПК е основателен и доказан до размера от 8 489.46 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1, вр. ал. 2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което М. на з. е осъдено да заплати на [фирма] разликата над сумата от 8 489.46 лв. до сумата от 26 681.16 лв., а тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество и в посочената част искът следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която М. на з. е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 1920.35 лв. разноски. В останалата обжалвана част решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на М. на з. сумата от 588.83 лв., направени разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение пред ВКС и сумата от 1 226.65 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния съд. М. на здравеопазването дължи на [фирма] заплащане на направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 599.90 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК