Решение № 13400 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 114/2015 г.

Решение № 13400 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 114/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Камелия Кирилова Берова срещу решение № 6481/31.10.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 1106 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 2031112053/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател, с отмяната на определението за допускане на ССЕ заради неизпълнение на задължението му за внасяне на разноските за експертизата, е ограничено правото му на защита, тъй като съдът е разрешил спора без ицтомник на специални знания и без сам да притежава такива. Твърди, че бездействието не е негово, а на процесуалния му представител, който се е оттеглил от делото. Иска отмяна на решението и връщане на делото на АССГ. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София отрича основателността на касационната жалба. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на Камелия Кирилова Берова задължения за подоходен данък по чл. 35 от ДОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 г. в общ размер 685.90 лева с лихви за забава 500.51 лева. Данъчната основа за облагане с данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК - изчислена като превишение на разходите над приходите на РЛ при използване на метода на баланс на паричния поток. Това превишение е квалифицирано като недеклариран облагаем доход. Паричен поток е изготвен общо за РЛ и нейния съпруг. Недостигът на парични средства съответно 8 828.51 лева за 2005 г. и 5 428.35 лева за 2006 г. е разделен на две и към частното са приложени ставките на чл. 35 ЗДДФЛ (отм.). Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122-124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Предпоставки на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК са обвързани с неясния произход на средствата за издръжката на данъчния субект по статистически данни на НСИ, както и средствата за погасяване на кредит и пътувания в чужбина. Администрацията е приела нулево начално салдо към 01.01.2005 г. За да отхвърли оспорването, съдът се е позовал на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за достоверност на констатациите на РА. На тях е основал фактическите си изводи за паричния поток на РЛ по отчетни периоди. Като процесуална пасивност на жалбоподателя е определил пропускът да внесе депозита на извършване на допусната с определение от 26.03.2014 г. съдебно-счетоводна експертиза, което пък е мотивирало последващо определение за отмяна на това за допускане на експертизата. Решението е правилно. То е постановено в повторно първоинстанционнно производство по чл. 226 АПК, след отмяната с решение № 1238/30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2013 г. на решение № 2331/09.04.2013 г., постановено по адм. дело № 735/2013 г. по описа на Административен съд София - град и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В обхвата на указанията на касационната съдебна инстанция по чл. 224 АПК са тези за допускане и събиране на доказателства за ревизията на съпруга на жалбоподателя, както и за допускане на ССЕ за проверка на правилността на формирането на ДО по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В изпълнение на указанията на касационния съдебен състав първоинстанционният съд, с определение от о. с. з. на 26.03.2014 г. е допуснал ССЕ и е определел разноските за извършването й. Възложил е разноските на жалбоподателя с 14-дневен срок за внасянето им от датата на заседанието. Отложил е делото за 14.05.2014 г. за събиране на доказателствата. В откритото съдебно заседание на 14.05.2014 г. съдът е заличил допуснатата експертиза, тъй като е констатирал, че депозитът за нея не е внесен. С арг. от чл. 157, изр. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДРДОПК срокът за събиране на доказателства, определен от съда в определението му от 26.03.2014 г. и ограничен до следващото о. с. з., тече и за жалбоподателя от датата на заседанието, макар и да не се е явил и да не е представляван. Нему при действието на чл. 7, ал. 2 ГПК не се е дължало връчване на препис от определението за допускане на експертизата и за определянето на разноските за извършването й. Отсъствието на представи у жалбоподателя за задължението му да внесе разноски за експертиза се дължи на собственото му процесуално поведение. В съответствие с чл. 137, ал. 7 АПК проверката за всяко следващо това на първото му редовно призоваване открито съдебно заседание зависи от собствената му активност. Доколкото процесуалните действия на съда и страните в откритото съдебно заседание се удостоверяват в съдебния протокол - чл. 150, ал. 1 ГПК, а той е на разположение на страните в 3-дневен срок от заседанието /вж. чл. 150, ал. 2 ГПК/, то информацията за задълженията на жалбоподателя му е била достъпна своевременно и без да е участвал в заседанието. С арг. от чл. 76, изр. 1 ГПК събирането на доказателствата е обусловено от предварителното внасяне на разноските за това процесуално действие. Пропускът на страната дължаща разноските да ги внесе, е основание за съда да откаже да извърши исканото от нея съдопроизводствено действие. Затова и съобразен с процесуалния закон е отказът на съда на събере допуснатите писмени и гласни доказателства - заключението на ССЕ и изслушването на в. л. в о. с. з. Без първостепенният съд да е допуснал опущения в процеса на доказване, касационният съдебен състав е обвързан от фактическите му установявания - чл. 220 АПК. Част от тези установявания са фактите за несъответствието между приходите и разходите на РЛ и конкретните му измерения. Основано на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК е доверието на съда за осъществяването на тези факти по начина отразен в РА. Щом са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е в съответствие с материалния закон определянето на ДО за облагане с подоходен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с процесния РА по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Липсват възражения за начина, по който прогресивната ставка на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е отнесена към определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа. Правилно е отхвърлено оспорването срещу законосъобразния административен акт. При този изход на спора на ответника по касация не се следват деловодни разноски, тъй като такива вече са присъдени в първоинстанционното производство и с арг. от чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК правото му на разноски е преклудирано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение