Определение № 1677 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 754/15.01.2025 г. на К. Б. Ш. (починала на 06.02.2025 г., с конституиран наследник по закон Б. В. Ш.), подадена срещу определение № 5736 от 09.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4490/2024 г. на ВКС, І г.о., с което е прекратено производството по делото. В атакуваното определение е посочено, че ч. гр. д. № 4490/2024 г. по описа на ВКС, І г.о. е образувано по частна жалба на Е. Д. Г. срещу определение № 535 от 09.09.2024 г. на Варненския апелативен съд, II състав за спиране на в. гр. д. № 185/2024 г. до приключване на гр. д. № 4556/2023 г. на ВКС, ІV г. о. За да прекрати производството по делото пред него, ВКС, І г. о. е съобразил, че с молба вх. № 21082/05.12.2024 г. Е. Д. Г. е заявил, че не поддържа подадената частна жалба срещу определението от 09.09.2024 г., предвид приключването на спора по гр. д. № 4556/2023 г. на ВКС, ІV г. о. В частната жалба вх. № 754/15.01.2025 г. се твърди, че определение № 5736 от 09.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4490/2024 г. на ВКС, І г.о. е неправилно и незаконосъобразно, тъй като прегражда правилния ход и развитие на делото. Постъпил е отговор от Е. Д. Г., в който са изложени съображения за липса на правен интерес от обжалването, както и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г. о. намира частната жалба, с която е сезиран, за недопустима. Съображенията му за това са следните: Частно гр. д. № 4490/2024 г. на ВКС, І г. о. е образувано по частна жалба на Е. Д. Г., подадена срещу определение № 535 от 09.09.2024 г. по в. гр. д. № 185/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което въззивното производство е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 4556/2023 г. на ВКС, ІV г. о. Преди произнасянето на ВКС, І г. о., Е. Г. е заявил, че не поддържа частната си жалба, предвид приключване на спора по гр. д. № 4556/2023 г. на ВКС, ІV г. о. Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г. о. намира, че легитимиран да обжалва определението за прекратяване в случая е единствено Е. Г., тъй като производството пред ВКС, І г. о. е било образувано единствено по негова частна жалба и същият е десезирал съда, като я е оттеглил. Не разполага с такава правна възможност К. Ш., респ. правоприемникът й в процеса. В този смисъл разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК предвижда, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Горното обуславя оставяне на частната жалба без разглеждане и прекратяване на производството по ч. гр. д. № 1079/2025 г. на ВКС, ІІ г. о. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,