Определение № 350 от 29.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2178/2016 г.

Постъпила е молба от [фирма] чрез пълномощник адв. Т. К., с която се прави искане за освобождаване на внесено по реда на чл. 282 ГПК обезпечение по негова касационна жалба против въззивно решение № 36 от 30.12.2015г. по в. гр. дело № 10376/2015г. на Софийски градски съд. Към молбата се представя вносен документ установяващ, че на 11.07.2016г. молителят е изплатил на И. С. И. сумата 13 957,58 лв. - 11 000 лв. присъдено с въззивното решение обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука и 2957,58 лв. лихви. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като разгледа молбата, намира следното: С определение № 22 от 14.01.2016 г. по ч. гр. дело № 153/2016 г. Върховният касационен съд е спрял предварителното изпълнение на въззивно решение № 36 от 30.12.2015 г. по гр. дело № 10376/2015 г. на Софийски градски съд до приключване на производството по касационна жалба на [фирма] против решението. В производството по спиране на изпълнението молителят е внесъл по сметка на Върховен касационен съд обезпечение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на 11 000 лв. С определение № 545 от 21.06.2016 г. по гр. дело № 2178/2016 г. на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 36 от 30.12.2015г. по в. гр. дело № 10376/2015г. на Софийски градски съд, по касационната жалба на [фирма]. От представените писмени доказателства се установява, че молителят е изплатил на ищцата присъденото й с въззивното решение парично обезщетение в размер на 11000 лв., ведно с лихвите, поради което внесенето обезпечение в същия размер следва да бъде освободено, тъй като нуждата от наложената обезпечителна мярка е отпаднала - длъжникът е изпълнил задължението си и основанието за допуснатата по - рано обезпечителна мярка е отпаднало. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.